''Последно танго в Париж'' е епохален филм – есе върху примитивната сексуалност, което изненадва и очарова публиката при премиерата си през 1973 г. Бертолучи разказва за секса без романтика, или какъвто е по-често в истинския свят.
Марлон Брандо играе Пол – 45-годишен американец, живеещ в Париж, чиято съпруга току-що се е самоубила. Той среща с 2о-годишната Жан. Двамата дори не си казват имената, нито разговарят, а веднага правят любов в огромен празен апартамент.
Уязвимостта на Пол, раните и болката на остаряващ, гневен и изолиран мъж са представени не чрез диалозите му с Жан, а в дългите му монолози, разкриващи не само характера на персонажа му, но и на самия актьор. Брандо представя Пол като трагичен герой, брутален в сексуалните си връзки, егоистичен и безчувствен в своите изисквания спрямо Жан.
Играта на Брандо в този филм, както и ролята му в На кея, са сочени като най-значими в кариерата му и едни от най-великите актьорски изпълнения в киното изобщо. Бертолучи дава възможност на актьорите си да импровизират, така че персонажите им да се развият чрез собствените им чувства и преживявания. Благодарение на интуицията си, Брандо не позволява репутацията му да попречи при създаването на толкова суров и реален образ.