Проектът за мащабна екранизация по романа на Ричард Матисън „Аз съм легенда“ се носи отдавна из холивудското море и преди да се „приюти“ пред камерата на Франсис Лоурънс („Константин“) е намирал кратък „пристан“ в ръцете на Ридли Скот, който възнамерявал да повери главната роля на... Арнолд Шварценегер. Матисън се счита за един от предтечите на хорър киното, защото без неговото творчество едва ли щяхме да се „наждаваме“ на зомбитата на Джордж Ромеро.
„Аз съм легенда“ си заслужава да бъде видян по много причини, но най-вече заради начина, едновременно прям и скромен, да положи суровата и леко депресивна основна линия на романа в самото сърце на претенциозната американска филмова индустрия, без да предаде атмосферата и да се отдаде на често срещаната в жанра „диснификация“. Ефектите са идеално дозирани и поставени в услуга на историята, която проследява как в руините на голям метрополис (в оригинала Ел Ей) Робърт Невил, последният оцелял от планетарна катастрофа, влачи едно празно (но стриктно подредено) съществуване из мъртвите улици, докато армия от мутанти се надига в недрата на града. След падането на нощта, защитени от дневната светлина, ужасяващите създания плъзват из града, принуждавайки Невил да се покрие в дома си...
Лентата на Лоурънс далеч надхвърля простата констатация „зомби филм“ и определено печели с робинзонската атмосфера, създадена с помощта на доста любопитната визия на празния Ню Йорк, който природата завзема обратно. За автентичното звучене на филма допринася и свежото присъствие на Уил Смит. Развитието на фабулата е умело подчинено на единна логика, обладана от страха, много подобен да реалната пост 11-септемврийска атмосфера. Е, феновете може би ще възразят на променената развръзка, но какво да се прави – киноиндустрията задължава.
