Планинско селце. Руфие, 15-годишна, живее сама с баба си. Подгонен от безработицата, баща й Хайредин е заминал за Турция и вече три години няма вест от него. Дори най-близките на Руфие започват да говорят, че той е забравил за нея и няма да се върне.
Съчувствията към нея и мълчаливите укори към баща й я правят самотна и затворена. Тя решава да премине нелегално границата и да намери баща си, за да докаже на всички, че любовта им е взаимна. Търсенето на пари, за да плати на каналджията, се превръща в нейното първо житейско изпитание. Накрая Руфие се решава и на най-трудното - остригва косата си и се преструва на „момче”, за да бъде приета в групата.
По време на тежкия зимен преход в планината тя среща Исмет - неин връстник, който е тръгнал заедно с баща си. Руфие изпитва първите трепети на любовта, но не може да ги сподели, защото е „момче”. Хайредин, бащата на Руфие, е в група бегълци. Той пътува към България, за да живеят завинаги заедно. Двете групи се разминават. Хайредин и Руфие не се разпознават в тъмното.
