Всяка година най-големият филмов фестивал на Балканите София Филм Фест, дава уникалната възможност на своите посетители да се срещнат с някои от най-известните световни режисьори и актори.
Докато миналата година организаторите заложиха на "Сибирският бръснар" легендата Никита Михалков, то сега перлата в короната бе един от най-уважаваните британски режисьори и актьори - прочутият Майкъл Пейлин.
Спори се с кое поприще творецът е по-популярен - дали с това, че е един от създателите и главно действащо лице от култовата комедийна поредица "Монти Пайтън", която промени облика на съвременната комедия като цяло и разчупи редица стереотипи, или с това, че впоследствие Пейлин прави едни от най-популярните научнопопулярни филми - пътеписи за BBC, в които обикаля целия свят (включително и България) и го представя на обществеността в огромния му блясък и разнообразие.
Едва ли има човек, който не е чувал за Майкъл, не е плакал от смях на епизодите за безумните "Монти Пайтъновци" или не е "пътувал" до някоя екзотична точка от света с него, и все пак ще си позволим да ви запознаем накратко с достойната му за завиждане автобиография...
Роден на 5 май, 1943 г. в Шефийлд, Англия, Майкъл Едуард Пейлин дебютира на сцената през 1948 г. - на 5-годишна възраст, в ролята на Марта Крачит в "Коледни камбанки". Още с първата си поява успява да предизвика смях като пада от сцената.
На 5 октомври 1969 г. Би Би Си излъчва за първи път "Летящият цирк на Монти Пайтън", а останалото е история. До 1974 г. шесторката оставя зад себе си многобройни турнета с представления на живо, записи, албуми, книги и хиляди почитатели.
След като в средата на 80-те комедиантите се посвещават на соло кариера, Пейлин предизвиква фурор с ролята си на заекващия непохватен убиец в написания и режисиран от Джон Клийз "Риба, наречена Уанда" (1988), и получава награда BAFTA за поддържаща роля.
В края на 80-те години на миналия век Майкъл Пейлин прави нова стъпка в кариерата си и бързо се превръща в един от най-обичаните телевизионни водещи на географски предавания. Пътуванията са голямата любов на прочутия английски комик, той става чудесен спътник за телевизионните зрители, забавен и интересен във всеки детайл и при всякакви обстоятелства.
Една необикновена среща
Посрещнахме Майкъл навръх най-женския ден, 8 март, в столичното кино "Люмиер". Сред гостите присъстваха някои от най-изтъкнаните български творци - режисьорът Камен Донев, Мая Новоселска, Румен Леонидов. Публиката съставляваше хора на възраст от 13 до 80, всички жадни да чуят някои от невероятните му разкази.
Фокусът на срещата бе поставен върху двете най-нови книги на Пейлин - "Нова Европа", в която той е отделил част и на България и "Хималаите" - пътепис за последното му шеметно пътешествие.
Срещата започва със смях. На въпроса, дали нещо се е променило от последния път, когато е бил у нас, актьорът отговаря: "Всичко си е същото. Атмосферата е приятелска. Пия много и ям шопска салата."
Попитан, кое е следващото му пътешествие Майкъл каза: "Засега ми е по-добре у дома. Не планувам някакви дълги пътешествия, но винаги ходя на различни места за по малко. Следващата седмица ще бъда в Шотландия - там ще получа награда за филмово творчество. А в края на април заминавам за Америка - там пак ще ме награждават. Ще получа наградата на клуба на авиаторите - обикновено награждават космонавти, а мен ще ме наградят затова, че съм останал на Земята".
Още след втория въпрос, цялата публика разбира, че пред нея стои голям човек. Човек, който със скромност и хумор говори за най-големите си постижения и получени отличия. "Където и да отида, все ме награждават напоследък", смее се британецът. София не беше изключение, защото Пейлин беше отличен и с наградата на фестивала.
"България е много отворена страна, за което благодаря на всички! Ще сложа наградата на специално място у дома си."
Задават му въпрос, мислил ли е някога да се пресели на някое далечно място по света. "Да, мислил съм си. Някъде, където слънцето грее и вълните се разбиват в пясъка. Но знаете ли, най-голямото удоволетворение от едно пътуване е когато човек се завърне у дома. Тогава започваш да го оценяваш. Аз имам нужда да се отдалечавам от Англия и всеки пък, когато се завръщам, се чувствам много по-добре."
Разговорът се отколнява в посока на пътешествията на Пейлин. Режисьорът Румен Леонидов не подмина темата и попита Майкъл за Хималаите и за последната му книга, посветена на легендарната планина.
"Книгите са различни от филма. Винаги, когато пътувам, аз водя личен дневник, в който описвам всичко - събитията, чувствата, атмосфертата и после по дневника правя и книгата. Затова в книгата има много повече от филма - в него времето е ограничено, а събитията са дадени обективно.
А колкото до пътешествието ми в Хималаите, от една страна това е работа - движиш се напред-назад, ставаш рано, снимаш, от друга - това е един уникален шанс да го усетиш, да го преживееш. Най-сложното е, че трябва да направиш нещо толкова сложно, така разбираемо. Едно научих със сигурност - никога не скривай как се чувстваш."
Пейлин разказа как веднъж си затраял за лека настинка, която впоследствие едва не му коствала живота. "Бях настинал и пред камерата се държах все едно съм добре, защото трябваше да разказвам. В книгата обаче можех да напиша истината - това чувство, че умирам вечерта. Бях съвсем сам и беше тихо и тъмно. Изведнъж чух кашляне, което ме върна към реалността. Това беше най-сладкият звук, които съм чувал!"
Следващият въпрос се отнасяше до различните хора, които Пейлин среща по време на пътешествията си. Запитан как понася разделите, той отговори: "Това е едно от най-трудните неща от работата. Аз не гледам пейзажите, за мен не те са важни, а хората. Най-важен е човешкият контакт. Когато срещаш хора, толкова различни от теб, ти всячески се опитваш да спечелиш доверието им, да се сприятелиш, а когато успееш - вече трябва да си тръгваш."
Майкъл каза, че е натрупал огромен житейски опит от контактите си с различните култури. Разказа ни за едно племе в Перу, където му предложили да изпие странна розова течност. "Оказа се вино вид палмово вино, което ферментира с помощта на захарната тръстика. Но най-интересното беше, че в регионите, където няма захарна тръстика използват слюнката на стари дами. Аз учтиво попитах дали в този район се отглежда тръстика, а хората спокойно ми отговориха "Не." Виждате ли какво трябва да понасям - смее се Пейлин - но това е едно невероятно предизвикателство! Аз пътувам от 20 години и когато се върнах точно след толкова време в един регион, хората още ме помниха. Прегърнаха ме и казаха; "Здравей Ерик!" Ха-ха, беше прекрасно!"
Пейлин разказва така увлекателно, както и на екрана. Историите му трудно биха могли да се поберат в някакво обособено пространство или време. Дойде ред и на "Монти Пайтън".
Режисьорът разказа цялата история на прословутите скечове и всичко, което са довели след себе си.
С колегите си започнали работа още от университетските си години. "Всички учехме философия, история, теология, но напуснахме университета, за да правим тези скечове. Обаче, бяхме така преизпълнени със знание, че решихме да го използваме. Затова скечовете са изпълнени с философски идеи и исторически образи (спомнете си култовите етюди, в които Майкъл играе кралица Виктория б.ред.)."
Комикът разказа и колко е различно писането на сценарий от прилагането му на практика и как толкова просто нещо като да напишеш "вали" може да се окаже огромен проблем за изпълнение - когато времето се окаже ясно и слънчево.
На въпрос, дали той и съавторите на "Монти Пайтън" мислят да за завърнат към писането, Пейлин отговаря отрицателно. "Мина много време и всеки пое по своя път. През 90-те имаше огромен натиск върху нас да направим поредица за театъра (точно като някоя поп-група, която се събира отново ха-ха), но не става така. Не можеш да правиш "Пайтън" по този начин. Мисля, че вече достигнахме връхната точка на свежестта и вдъхновението и те започнаха да си отиват. Но никога не се знае. Никога не казвай никога..."
А на въпроса, коя е най-смешната смешка, комикът разказа за една поредица скечове в "Пайтън", която усмива Втората световна война. "В скеча немците бяха измислили толкова смешна смешка, че на когото и да я разкажат, той буквално умира от смях. Мисля, че това беше най-смешната смешка."
Запитват Пейлин за работата му по филма за Югоизточна Европа и България в частност.
"Решихме да направим 6-часова поредица, в която да представим 20 държави. Когато започнахме работа се оказа, че това време е крайно недостатъчно. Имаше толкова какво да се покаже! На пръв поглед близки, държавите се различаваха коренно една от друга и затова не ни остана време да покажем всички. Тук има толкова какво да се покаже."
"Хората и местата от България подбрахме заедно с режисьора на филмите. Той дойде, разгледа, обиколи и направи доста срещи. След това се върна в Лондон, където показа какво е видял. Обсъдихме го и така взехме решение какво ще заснемем.", разказа актьорът, запитан как е решил какво ще покаже от България. "А какво най-много Ви хареса в България?", бе запитан накрая.
1 гласа
"...такова нещо като Азис не бях виждал никъде по света!"
