Най-лошо пазената тайна след заглавието на филма – Адел най-накрая е потвърдена като гласа на „Скайфол” на 1-ви Октомври. Официалната версия разкрива още едно завръщане към класическата формула: голямо, бляскаво и изградено около фразата „Let the sky fall”. Вътре има и частица от Монти Норман (създателя на темата за Бонд).
Спектър на утехата (2008) Alicia Keys & Jack White – Another Way to Die
Избягвайки вкарването на „Quantum of Solace” (заглавието) в текста, Алиша Кийс и Джак Уайт изтърсват „Another Way to Die”. Това е първия дует за Бонд, които чисто стилистично е доста неочакван. Дори чисто бондовските елементи звучат сякаш оркестъра пада по стълбите.
Казино Роял (2006) Chris Cornell – You Know My Name
Нова ера, нов подход. Вероятно, за да отрази по-твърдо новата посока на „Казино Роял”, поредицата получава първия мъжки вокалист от 1987 насам, в лицето на Крис Корнел от Soundgarden и Audioslave. И все пак, казиното не се споменава никъде в текста.
Шина Истън (изпяла темата към 12-тия филм за Бонд) успява да вкара лицето си в началните надписи на „Само за твоите очи” (1981), но Мадонна я надскача, като изпява темата към „Не Умирай Днес” и получава роля във филма. На много хора им се иска нито едно от тези неща да не се беше случвало.
Само един свят не стига (1999) Garbage – The World is Not Enough
Това е съвсем друго нещо – чувства се като „Бонд”, но също така е голямо, драматично и мистериозно. Страхотно и странно видео също така. На пръв поглед, няма особена връзка с 007, докато не осъзнаем, че Шърли Менсън (вокалистката) е човешко оръжие. Дълбоко ...
Винаги ще има утре (1997) Sheryl Crow – Tomorrow Never Dies
Идва момент, когато голямото количество довежда до имитации, а това вероятно е най-неуспешния такъв пример. Всичко, благодарение на Шерил Кроу, която явно няма дробове за това изпълнение.
Още една класическа бондовска тема, този път изстреляна от Тина Търнър. Има и нещо в песента – „Златното Око” от части отразява дългогодишната любов към Бонд от страна на композиторите Боно и Едж от U2 (написали и текста на песента)
007: Упълномощен да убива (1989) Gladys Knight – Licence to Kill
Изминало е известно време, но тук се усеща, че е търсено класическото звучене на Шърли Беси (записала темите за три филма за Бонд). Изпълнена от „Императрицата на Соул Музиката” – Гладис Найт. Припевът ни дава относително лош текст „Упълномощен съм да убивам и се запътвам право към сърцето ти.”
Норвежката поп група А-ха и композитора на Бонд – Джон Бари (написал песента заедно с А-ха) имат разногласия относно крайния вариант на „The Living Daylights”. Богатият аранжимент на Бари остава като по-добре познатата и официална версия за филма, докато групата предпочита по-оскъден микс, който излиза с техния албум „Stay on These Roads”.
007: Изглед към долината на смъртта (1985) Duran Duran – A View to Kill
Дюран Дюран изкарват по-голяма част от 80-те на високи обороти, но до този момент, вече са си писнали един на друг. „A View to Kill” е последният им вик като квинтет. След това временно се разпадат в самостоятелни проекти, след което се реформират, а двама от тях отпадат.
007: Октопуси (1983) Rita Coolidge – All Time High
Рита Куулидж ни поднася „All Time High” – първата тема на Бонд от „007: В Служба на Нейно Величество” насам, която не е базирана на заглавието на филма.
Само за твоите очи (1981) Shena Easton – For Your Eyes Only
Шийна Истън е на толкова голямо достояние през 1981, че дори се появява в началните надписи на „Само за твоите очи”, което е нещо уникално за времето си. Преди Истън обаче, продуцентите искат американската група Blondie да напишат и изпълнят основната песен към филма. Те го правят, но откриват, че продуцентите желаят друга песен в същото време, след което Blondie отказват офертата, а песента им може да бъде открита в албума от 1982 – The Hunter.
Третата и последна тема на Бонд от Беси за жалост не е толкова голяма работа, колкото предните и две класики. Леко блудкавия текст ни кара да повярваме, че Муунрейкър „търси своите мечти от злато” и „мечтите му ще се сбъднат някой ден”.
007: Шпионинът, който ме обичаше (1977) Carly Simon – Nobody Does it Better
Една от най-успешните теми на Бонд. „Nobody Does it Better” е най-големият хит на Карли Саймън и й спечелва номинация за Оскар и почит от Американския Филмов Институт. Том Йорк (от Radiohead) счита „Nobody Does it Better” за най-сексапилната песен записвана някога.
007: Мъжът със златния пистолет (1974) Lulu – The Man With The Golden Gun
Лулу, като „голям глас” е чудесен избор за Бонд певица на теория. Чиста срамота е, че тя бе натоварена с този слаб каталог от двусмислици. Нещата са могли да бъдат много по-различни. Първоначалният вариант за тема на филма е записан от Алис Купър, но в крайна сметка отхвърлен. Може да се намери в албума му - „Muscle of Love”
Живей, а другите да умрат (1973) Paul McCartney & Wings
Пол Маккартни и трупата му след Бийтълс поразяват с ефектен баланс, сменяйки мелодични и отпускащи моменти с адска шумотевица, подходяща за вуду щуротиите на „Живей, а другите да умрат”.
007: Диамантите са вечни (1971) Shirley Bassey – Diamonds are Forever
Цялостната промяна с „В служба на Нейно величество” не се отразява особено добре. В „Диамантите са вечни” сякаш става въпрос изцяло за увереност (ако не и направо за извинение – не че има за какво да се извиняват). Конъри е отново в играта и за да затвърдят нещата още повече, Шърли Беси също се завръща. „Димантите са вечни ... „
007: В служба на Нейно величество (1969) Louis Armstrong – We Have All The Time in The World
Разчупвайки традициите в избор на тема и главен актьор. Единствената екскурзия на Джордж Лейзънби като Бонд преминава под изпълнения с екшън инструментал на Джон Бари по време на началните надписи. Луис Армстронг пее „We Have All The Time in The World” в сърцераздирателен контекст с края на филма.
007: Човек живее само два пъти (1967) Nancy Sinatra – You Only Live Twice
Частица Източна философия? Текста на Лесли Брикас, сладко изпят от Нанси Синатра, обяснява заглавието като „Един живот за теб и един за мечтите ти.” Това не е много в тон с твърдението на Йън Флеминг, че живееш „Веднъж , когато се родиш и веднъж, когато погледнеш смъртта в лицето.”
Кратка ранна традиция за темите на Бонд – Уелската Връзка. Следвайки любимата дъщеря на Кардиф – Шърли Беси, тук идва Том Джоунс. Като по–дрезгав вокалист от Мат Монро, той поразява като Мълния. Предложението на Джони Кеш е отхвърлено, вероятно защото звучи като уестърн тема от 50-те.
Три пъти за късмет. Композирана от Джон Бари, Лесли Брикас и Антинъ Нюли, допира на триото има продължително въздействие върху изтощителната кариера на Шърли Беси. Тя записва още две теми за Бонд през същата година, както и темата към пародията на Бонд – „The Liquidator” (1965). Изглежда, че формулата вече достатъчно е узряла за пародия.
От Русия с любов (1963) Matt Monro - "Opening Titles: James Bond Is Back / From Russia with Love / James Bond Theme"
Слушайки мелодията от началните надписи (представящи тема, която ще остане завинаги) ние всъщност чуваме сантименталния глас на Мат Монро чак накрая на филма.
Доктор Но (1962) John Barry & Orchestra, Monty Norman – James Bond Theme
„Доктор Но” ни дава цевта на пистолета и легендарната тема на Бонд. Песента не започва така, както продължава. След данг-дага-данг-данг момента, се прехвърляме към „Kingston Calypso” на Byron Lee и The Dragonaires.
Спектър на утехата (2008)
Казино Роял (2006)
Не умирай днес (2002)
Само един свят не стига (1999)
Винаги ще има утре (1997)
Златното око (1995)
007: Упълномощен да убива (1989)
Живи светлини (1987)
007: Изглед към долината на смъртта (1985)
007: Октопуси (1983)
Само за твоите очи (1981)
007: Муунрейкър (1979)
007: Шпионинът, който ме обичаше (1977)
007: Мъжът със златния пистолет (1974)
Живей, а другите да умрат (1973)
007: Диамантите са вечни (1971)
007: В служба на Нейно величество (1969)
007: Човек живее само два пъти (1967)
Операция „Мълния” (1965)
007: Голдфингър (1964)
От Русия с любов (1963)
Доктор Но (1962)
