Френските игрални филми винаги са се радвали на успехи в бокс офис класациите на френскоговорящите държави, но в последните десет години те успяха да намерят своето място и на световната киносцена. Първият голям международен успех на френското кино през изминалото десетилетие бе режисирания от Жан-Пиер Жьоне, “Невероятната съдба на Амели Пулен”, който спечели над 23 милиона долара от прожекциите си в общо 53 различни държави.
Една от основните движещи сили зад популяризацията на френското кино по света е филмовата организация uniFrance, създадена през 1949-та година. Нейната основна дейност се състои в това да подкрепя както вече заснети френски продукции да се сдобият с разпространители по света, така и да организира срещи между създателите на филмите и чуждестранните дистрибутори.
По думите на Режин Хачондо, която е един от началниците на uniFrance, в последните няколко години най-голям интерес към френскоговорящите игрални филми изявяват от Русия, Германия, Испания, Белгия и Англия.
Хачондо: “Франция създава над 200 филма годишно, половината от които биват систематично продавани на френскоговорящи държави. 30-40 от тези продукции се разпространяват на други територии. Русия остава най-големия купувач на френски филми - по 50 на година. Основните пазари на които можем да разчитаме са германските, испанските, белгийските и английските. Често се случва да попаднем на непродаден малък филм, който истински да впечатли комисията ни. Такъв беше случая миналата година с филма “Dear Prudence”. Представихме го в Япония, и реакцията на публиката беше толкова позитивна, че веднага успяхме да намерим дистрибутор, който да го закупи.”
Освен изградените през годините пазари, Хачондо заяви, че по-голям интерес към френското кино се забелязва и в САЩ и Япония, в чиито киносалони доскоро рядко можеха да бъдат видени изцяло френски продукции.
“В Япония и САЩ също вече има по-голям интерес към френскоговорящите филми. 17% от продажбите ни в чужбина са за американските територии, и забелязваме по-голямо раздвижване на индийските, китайските и латиноамериканските пазари. Все още обаче присъствието ни в страните от югоизточна Азия е ограничено”, уточни Хачондо.
Въпреки вече утвърдените (и печеливши) филмови пазари, от uniFrance разкриха, че една от основните им цели в близкото бъдеще е да популяризират френските продукции в държави като Казахстан, Тунис, Алжир, Индия и Виетнам. Освен това, uniFrance е създала и специална платформа, която подпомага и информира създателите на френски късометражни и пълнометражни ленти.
Режин Хачондо: “Предварително разучаваме коя част от света ще предостави възможно най-добри условия за френските филми, и кои дистрибутори могат да свършат най-качествена работа. Понякога се случва някои филми да бъдат закупени още преди да бъдат заснети, но не винаги е толкова лесно.
Например, “Монахът” с Венсан Касел, бе продаден много бързо в почти целия свят, защото дистрибуторите знаят точно към коя публика да го насочат. Знаем, че в Близкия Изток и Япония, този филм няма шанс за успех, тъй като е твърде религиозен и публиката в тези държави ще го отхвърли. Всъщност, всичко зависи от жанра към който принадлежи даден филм – комедиите например се продават много по-лесно в европейските държави отколкото в Япония и САЩ, но за сметка на това американските и японските пазари предоставят по-големи възможности за успех.”
Хачондо отбелязва, че успехите на филми като “Добре дошли при Ш'ти” са в основата на подновения интерес на много държави към френското кино. Освен подкрепата в търсене на чуждестранни разпространители, от uniFrance потвърдиха и намерението си да подпомагат френските продукции в борбата им за престижни филмови награди като “Оскар” и “Златен глобус”. В следващите няколко месеца, от компанията ще фокусират вниманието си върху филмите “Артистът”, “Пиле със сливи” и “Декларация за война”, които са основните френски кандидати за награда “Оскар 2012”, в категорията “най-добър чуждоезичен филм”.