Рецензии
„Пътят на самурая” - непретенциозно забавление

от Александър Райчев

Трейлърът на „Пътят на самурая” дава ясно да се разбере, че филмът е дело на продуцента на „Властелинът на пръстените” – една от най-награждаваните и доходоносни филмови поредици.

Същият този продуцент, Бари Осбърн, е работил над не по-малко известни проекти като „Матрицата”, „Лице назаем” и „Дик Трейси”.

В същото време обаче съдбата на друг негов по-скорошен проект – „Чуждоземец” – не бе никак бляскава и филмът получи световно разпространение предимно във формат за домашно гледане. Очевидно комбинацията между екшън и фантастика, гарнирана с популярни актьори не е достатъчна гаранция за успех, независимо от филмографията на създателите на филма.

Въпреки този неуспех, Бари Осбърн отново е готов да рискува с фентъзи приключение, което спокойно можеше да носи заглавието „Каубои срещу нинджи” и да даде начало на тематична поредица, която ще продължи през 2011 с дългоочаквания „Каубои и извънземни”, който събира заедно на екрана Джеймс Бонд (Даниел Крейг) и Индиана Джоунс (Харисън Форд).

Все пак заглавието „Пътят на самурая” подхожда повече на проект, който няма за цел да предложи единствено кървищата на „Нинджа убиец”, а е натоварен и с по-сериозни послания за необратимостта на предначертания пред всеки един от нас път, решимостта да промениш живота си, съпричастността към съдбата на другите и умението за съвместен живот.

„Пътят на самурая” разбира се е преди всичко фентъзи приключение, така че няма място за притеснение дали опитите за прокарване на по-сериозни теми са попречили на чисто развлекателната стойност на филма.

Струва си да се отбележи, че екипът на продукцията е свършил изключително добра работа по отношение цялостната визия на филма, което спомага за потапянето в историята. Макар наличието на каубои и нинджи да предполага време на действието около 18-19 век, то суровият пустинен пейзаж навява по-скоро асоциации с пост-апокалиптичния пейзаж на „Лудият Макс” и недооценения фантастичен екшън „Войник” с участието на Кърт Ръсел.

Мълчаливото изпълнение на корейската звезда Джанг Донг Гун също веднага извиква в съзнанието паралел с образа на безмълвния войн, изигран от Кърт Ръсел, както и с образа на мъжа без име, наложен от великият Клинт Истууд в класическите уестърни от 60-те и 70-те години на миналия век.

Изключително популярният в Азия актьор определено има екранна визия и успява без много реплики да предаде емоциите на своя герой. Нищо чудно именно „Пътят на самурая” да му отвори вратите към световното кино и да го нареди до имена като Джеки Чан и Чоу Юн Фат, които въпреки трудностите с английския език вече са утвърдени имена и от дълги години получават значими роли в големите холивудски продукции.

Продуцентите на филма обаче добре си дават сметка, че само името на Джанг Донг Гун едва ли ще привлече публиката извън Азия и ще успее да възвърне немалкия бюджет от 45 милиона долара. На помощ идват добре познатите на американската публика Джефри Ръш, Кейт Босуърт и Дани Хюстън.

Участието на носителят на "Оскар" Джефри Ръш е закономерно следствие от популярността, която му донесе образът на капитан Барбоса в трилогията „Карибски пирати” – роля, която показа, че Ръш е особено подходящ за лудешки приключения.

Вероятно нетърпелив да дочака възраждането на поредицата с предстоящата четвърта серия, австралийският актьор се е съгласил да бъде едновременно разказвач на тази приказна история и да влезе в ролята на колоритен пияница, за образа на който сценаристите без съмнение са почерпили вдъхновение от донеслото "Оскар" изпълнение на Лий Марвин в култовия уестърн „Кет Балу”.

След като преди 4 години изигра любимата на Супермен, то сега Кейт Босуърт влиза в ролята на жена, която не чака да бъде спасена, а сама е готова да се превърне в палач за престъпниците. Вероятно отново черпейки вдъхновение от „Карибски пирати” сценаристът и режисьор Снгму Ли е решил, че на историята й е нужен независим и достатъчно силен женски персонаж, който да балансира преобладаващо мъжкия каст. Червената коса и изкуствения акцент определено са излишни за образа на Босуърт, но пък иначе е похвален младежкия ентусиазъм, с който е заредено изпълнението й.

С ролята на Полковника Дани Хюстън затвърждава позициите си на дежурния кино-злодей, като зрителите в последните години имаха неведнъж възможността да се убедят в таланта му да бъде екранен гадняр от класа – „Как да губиш приятели и да дразниш хората”, „Х-мен Началото: Върколак”, „Острие на мрака” и други.

Театралният му маниер на поведение и говор пред камерата е особено подходящ за превъплащението му в извратен садист, за когото човешкият живот не е по-различен от този на някое насекомо попаднало под ботуша му.

Без участието на тези трима актьори „Пътят на самурая” едва ли щеше да има шанс за по-широко световно разпространение и да си остане просто поредният амбициозен азиатски проект, който да разчита основно на приходи от родината си.

Филмът определено не предлага нещо, което ще се помни дълго време, но все пак приятна изненада са някои сценарни хрумки, които получават визуален израз на екрана. Относо визията може също така да се отбележи, че въпреки преобладаващата употреба на зелен екран за заснемането на филма, чисто анимационните моменти са сведени до минимум по отношение на бойните сцени и не се стига до прекаляване с компютърни изображения – нещо, с което създателите на последното „Заразно зло” определено се бяха престарали.

Финалните 20-25 минути от филма са отделени на кървава битка между каубои и нинджи, която спокойно би могла да бъде дело на Куентин Тарантино и определено ще задоволи мъжката част от публиката, отишла да гледа здрав екшън.

За жените остава любовната история между мълчаливия самурай и огнената героиня на Кейт Босуърт, която по свой начин представя срещата между Изтока и Запада, показвайки, че и нещо хубаво може да се зароди насред пустинята.

В случая липсата на широка рекламна кампания и световен медиен отзвук е по-скоро преимущество за филма. Често завишените очаквания водят до пълно разочарование, докато зрителите решили да рискуват с „Пътят на самурая” е напълно възможно да го намерят за по-удовлетворителен от редица високобюджетни заглавия, които обаче не може да се каже, че предлагат нещо по-значимо и оригинално в сравнение с такива независими продукции.

През изминалия уикенд дори разглезената публика в САЩ доказа, че е готова за подобно по-различно предложение и по приходи спрямо броя екрани, на които се показва филма, го нареди пред широко рекламирани заглавия като „Безпощадно” и „Път с предимство”. Ако и българската публика иска да се радва на по-голямо разнообразие в близкия мултиплекс, не й остава друго освен да гледа „Пътят на самурая” в премиерния му уикенд и да се надява, че разходите на киноразпространителя ще се оправдаят.