Непознатото винаги плаши. Явно не му стига на човешкото същество да се бои от неизвестното в реалния живот, но иска още и още.... И отива на кино. Затова филмите за природни бедствия, идването на края на света, опасни зарази и извънземни нашествия събират милиони зрители в тъмните киносалони.
Един от режисьорите, чието име през последните десет години стана синоним на адреналинови продукции се казва М. Найт Шаямалан. Младият индиец ни спечели с „Шесто чувство”/1999/, продължи да ни държи в напрежение с „Неуязвимия”/2000/,” разколеба ни със „Следите”/2002/, накара ни да се почувстваме странно със „Селото”/2004/, разочарова ни с „Жената от водата”/2006/. А с „Явлението”/2008/ определено ни изтормози.
Явно Шаямалан вече не може да измисли нищо интригуващо и интересно, затова неизвестните нашественици в неговата нова лента са растенията. По-лошото е, че той „споделя” тази тайна в средата на филма. Режисьорът набляга на натурализма, а не на психологическия натиск върху зрителя. Явно от безсилие. Отхапаните ръце и смлените хора не правят филма въздействащ, а слаб. Сякаш друг човек бе този, който ни смаза с идеята за “мъртвеца” Брус Уилис и детето с най - плащещите очи Хейли Джоуел Осмънт. В „Явлението” Шаямалан ни показва малка семейна драма, в лицата на симпатичното сираче Джес /Ашлин Санчес/, ревящият /няколко пъти/ Елиът /Марк Уолбърг/, синеоката Алма /Зоуи Дешанел/, която не иска да умре без да е признала на мъжа си, че му е изневерила като е яла тирамису с някакъв Джоуи. И главният виновник за несгодите - токсичният „червен прилив” на растителните видове.
Жалко, след разочарование като „Явлението” едва ли М.Найт ще може да ни впечатли с каквото и да било в бъдеще. Ще му е нужно не шесто чувство, а идея свише. По- добре вместо час и половина псевдо напрежение, момчетата да си гледат поредния мач от Европейското, а момичетата да се видят с приятелки.
0 гласа
Така е.