След като преди известно време си припомнихме някои недотам похвални постижения на известните режисьори, сега отново ще върнем времето назад, за да видим кога едни от образцовите имена в Холивуд са направили грешна стъпка.
Само между другото ще вметна, че въпреки 3D формата на „Лешникотрошачката” на Кончаловски, филмът не е приет никак добре, както от зрителите, така и от критиката. Едва ли сега е и най-подходящият момент да го гледате, все пак става въпрос за коледна приказка, а все още не сме изпратили лятото. Иначе бюджетът му е колосален – 90 милиона, а приходите от прожекциите по света досега едва надхвърлят 14 милиона.
Ето още 10 режисьора, които едва ли се гордеят с тези филми във филмографията си.
Мартин Брест
Въпреки култови филми като „Ченгето от Бевърли Хилс” и „Усещане за жена”, през 2003-та Мартин Брест тотално се изложи с глуповатата романтична комедия „Трудна свалка” /2003/, в която освен Бен Афлек и Дженифър Лопес се излагат класици като Ал Пачино и Кристофър Уокън.
Филмът е толкова зле, че приходите му едва надхвърлят 6 милиона, при бюджет 54 милиона. От 9 номинации за „Златна малинка” печели 6. В края на десетилетието е обявен за един от 5-те най-слаби проекта през изминалите 10 години. А самият Брест е толкова разочарован от реакциите, че и до ден днешен не е заснел друг филм.
Тим Бъртън
„Планетата на маймуните” /2001/ беше доста слаб филм, като се има предвид, че на режисьорския стол е Тим Бъртън.
Критиците тотално го отрекоха, феновете на оригинала от 68-ма също не одобриха версията на Бъртън, но въпреки това се намериха достатъчно зрители, които да напълнят касите на киносалоните и боксофисът да достигне 362 милиона долара. Иначе филмът отнесе 3 „Златни малинки”, включително за най-слаб римейк.
Тони Скот
Дори Кийра Найтли не можа да спаси „Домино” /2005/, въпреки изненадващия вид на лошо момиче, който й отива еднакво добре както и кринолинените рокли в „Гордост и предразсъдъци”.
Динамичният монтаж и визията, характерна за музикални видеоклипове, не успяха да спасят плоския сценарий и цялото това препускане на екрана по-скоро изнервяше зрителите, отколкото да прави положително впечатление. Много звезди – слаб резултат. Бюджет 50 милиона долара, приходи едва 20 милиона от разпространението на филма по целия свят.
Брайън Де Палма
Брайън де Палма не веднъж ни е разочаровал, но „Кладата на суетата” /1990/ и „Черната далия” /2006/ определено са най-слабите продукции във филмографията му.
Първият е номиниран в 5 категории за „Златна малинка”, а вторият дори има номинация за „Оскар” за операторското майсторство на Вилмош Зигмунд, но всички дружно се убедихме на пищната премиера у нас, че режисурата никак не впечатлява. Иначе и двата филма са финансови провали – „Кладата на суетата” е с бюджет 47 милиона долара и приходи около 15 милиона, а „Черната далия” при бюджет 50 милиона, връща по-малко от половината.
Дейвид Линч
Самият Линч отказва да говори за снимките на „Дюн” /1984/, защото е изключително разочарован от крайния резултат.
Първоначално продуцентите на филма са имали идеята да заснемат две продължения по романите на Франк Хърбърт, но катастрофалните реакции на зрителите и критиката, бързо ги отказват от това намерение. Линч дори отказва да участва в създаването на колекционерска DVD версия на филма.
Гюс Ван Сант
„Дори и каубойките понякога плачат” /1993/ наруши възходящата права, по която вървеше кариерата на Гюс ван Сант след изключително добре приетите „Drugstore Cowboy” и „Моят личен Айдахо”.
Дългите палци на Ума Търман не помогнаха филма да напълни киносалоните и приходите останаха под 2 милиона, но за сметка на това номинациите за „Златна малинка” не закъсняха – по една за Търман и за Шон Йънг. 5 години по-късно всички дружно отрекоха римейка на „Психо”, този път Ван Сант спечели „Златната малинка” за най-лош режисьор, а филмът победи в категорията за „Най-лош римейк или продължение”.
Анг Лий
Анг Лий е един от най-разножанровите режисьори, затова никой не се учуди като обяви, че ще екранизира комикса на „Марвел” – „Хълк” /2003/.
И всъщност филмът имаше доста добър финансов успех, но сравнен с другите естетски и дълбоко психологически проекти на режисьора, този остана нива по-долу. Филмът държи рекорда за най-силен спад в продажбите на билети след премиерната седмица, цели 69% по-малко са отишли да го гледат през втората седмица.
Рон Хауърд
Без да има тотален провал в кариерата си, Рон Хауърд има един изключително тежък за издържане филм – „В неизвестност” /2003/.
Филмът започва като драма, след това става уестърн, после придобива екшън елементи и накрая завършва като мистичен трилър – като цяло комбинацията от жанрове не се е получила и резултатът е муден хибрид, чийто 2 часа и половина много трудно се преживяват. Бюджет около 60 милиона долара, приходи 27 милиона.
Майк Никълс
Сред изключително успешната кариера на Майк Никълс „От коя планета си?” /2000/ стои като грозна черна точка, сред цял куп червени.
Сюжетът с извънземни, които искат да комуникират с обитателите на Земята отдавна се е изтъркал и липсата на впечатляващи визуални ефекти, обрича филма на сигурен провал. В случая провалът наистина е голям – при бюджет 50 милиона долара, постъпленията в Щатите едва надхвърлят 6 милиона.
Бари Левинсън
Не знам как на Бари Левинсън му е хрумнало да се подпише под „идиотска” комедия като „Завист” /2004/, но е факт, че филмът е част от филмографията му.
Дори революционният „акочистител” не успя да привлече зрителите в киносалоните. Най-странното е, че филмът получава само една номинация за „Златна малинка” на Бен Стилър. Бюджет - 40 милиона, приходи – 12 милиона.
