Г-н Новкович, нека започнем от жанра, който в случая е „меланхолична комедия“.
Относно жанра мога да кажа, че за мен беше интересно да попроменя малко начина, по който обикновено разказвам историите си, а също така исках да резюмирам живота на моето поколение, на хората, с които един вид си приличаме. И ироничният подход, според мен, беше най-удачният.
Вие сте роден през емблематичната 1968, а филмът ви си е рокендрол филм по много начини.
Да, можем да кажем, в известен смисъл, че е рокендрол филм, но по балкански. Ние не сме нито от Англия, нито от САЩ, където рокендролът е нещо автентично и вкоренено в историята и в културата им. За нас рокендролът е нещо, дошло от чужбина. И светът, който си представяхме навремето, говорейки за рокендрол, беше нещо, идващо отвън, начин да се идентифицираме в очите на другите хора. Така че… да, филмът ми е рокендрол, но с всичките особености и околности, които се отнасят за Сърбия, за Белград, за Балканите…
Няма противоречие. Героите ви са на средна възраст, а рокендролът на Балканите, както и средната възраст, често водят до разочарование.
Ха-ха, тая особеност я има в нашата част на света, да. Това си е, как да кажа… съдбата ни. Но от друга страна, мисля, че то е и нещо универсално, защото хора като главния герой на моя филм ги има и в големите градове на Запад. Примерно: може цял живот да си живял като млад човек, докато в един момент не установиш, че доста си позастарял. Което е и забавно… някак си.
Без да издаваме какво става 15-20 минути преди края на филма, можем ли да кажем, че „Жив човек“ е филм за прошката, която даваме на другите, а и на себе си?
Аз мисля, че да. Това си е основната тема на филма, както и темата за въпросите, които си задаваме в тази последна отсечка от живота си (аз съм на 53, ха-ха): „Кой съм аз?“, „Какво е предназначението ми?“, „Какви трябва да са нещата?“… Защото от една страна всички ние имаме своите желания и надежди, но от другата страна стои реалността. Накрая обаче следва това, което следва – откриваш предназначението си и прощаваш на другите, а и на себе си.
Гледайте „Жив човек“ на 12 март от 18:30 часа в кино „Одеон“ и на 22 март от 13:30 часа в Дома на киното.
