Филмът е посветен на Хорхе Луис Борхес, един от колосите на писаното слово на 20-и век. Ползвани са заемки от творчеството на Борхес и други, преиначени, от световната история и литература – Ноевия ковчег, Вавилонската кула, (анти)утопичния нов свят, цивилизацията на зрелището. Те се преплитат с теориите на Борхес за цикличността на времето и безкрайността на вселената.
Фантастичните хипотези и главоблъсканици са запазена марка на Борхес, където всичко е истина и измислица едновременно, а всяка истина е относителна. Героят Алеф, подобно на Борхес, е на 120 години. Още с появата си на бял свят чете на всички възможни езици и никога не е излизал от Библиотеката. Алеф се стреми към увековечаване на Библиотеката, за което поверието твърди, че може да се случи само след като е отключен Лабиринта, друга постоянна референция в творчеството на Борхес. Ненадейно обаждане от някой си Илитерат Понтийски приканва Алеф да се яви за „приравняване на ценностите”. Така с първото си излизане от Библиотеката героят се сблъсква с едно опитомено общество, алегория на днешното, проядено от разрушителния вирус на зрелището, заличило критичната перспектива на съществуването си, отдалечено от ценностите и дълбочината на книгите, плуващо в повърхностна празнота.
Срещата на два еднакво силни образа, представляващи двата свята, без нито един от тях да е абсолютно добър или лош, представлява сблъсък на ценности и цивилизации. В резултат Алеф, като по-слабия физически, бива ослепен, но парадоксално именно това му дава право да отключи Лабиринта. Оттук произтича и надеждата, че след всеки упадък цивилизациите се възраждат.
Награди и номинации: 2021 Номинация за награда „Златна роза“ – Варна 2021 Номинация от международния филмов фестивал в Оукланд
Кино Люмиер неделя, 24 октомври 2021 г., 20:15 часа
