Затова колко лица може да има един актьор. Ако е добър, може да е различен всеки път. Със същите очи, жестове и тяло. Но всяка роля изважда от него още и още. Винаги остава нещо, което дреме у него като складиран запас енергия, глас, поглед, присъствие. И започва един нов живот, в нови дрехи и чувства.
Няма съмнения, че Мерил Стрийп е епоха в световното кино и трябва да влезе в учебниците по актьорско майсторство. За да виждат и попиват студентите какво означава влизане в роля, потъване в персонаж, изчезване в поредната съдба. Затова как преставаш да се казваш Мерил Стрийп и ставаш Джоана Крамър, Софи Завистовски, Карен Бликсен, Клара Труеба, Франческа Джонсън, Клариса Вон, Миранда Пресли, Дона Шеридан и още толкова други.
Тази седмица можем да я гледаме в поредното й невероятно превъплъщение – сестра Алойшъс във филма на Джон Патрик Шанли „Съмнения” (2008). Историята e камерна, мрачна и есенна. Снимана в коридорите на едно училище, неговата градина и класни стаи. Няма цвят, няма живец, има само черни дълги дрехи, ученически униформи, изрязани нокти, липса на захар и Мерил Стрийп. Героинята й в този филм е мнителна, досадна, строга, с очила. Вярваща на очите си и на предчувствията си, сумтяща като възрастна жена, за която разкриването на истината е нещо, което не търпи отлагане и противоречие.
Сестра Алойшъс е крайна. Мерил Стрийп играе както винаги - сякаш за първи и последен път. Все едно не сме я гледали в нищо друго и това е ролята, с която ще я запомним. Мерил Стрийп играе както винаги - сякаш за първи и последен път. Все едно не сме я гледали в нищо друго и това е ролята, с която ще я запомним.
Така си мислим всеки път, но тя отново ни изненадва и ни доказва колко голям е диапазонът от възможности, който притежава. Силни поддържащи роли правят Филип Сиймур Хофман (отец Флин) и Ейми Адамс (сестра Джейн). Хофман сякаш е абониран за несимпатични, противоречиви и леко противни герои и ги пресъздава по блестящ начин. Неговият подозрителен свещеник в „Съмнения” е точно толкова убедителен колкото и Труман в „Капоти” (2005) или Авракотос във „Войната на Чарли Уилсън” (2007). Красивата прозрачност на Ейми Адамс идеално подхожда на нейната вярваща в Бога и доброто у човека Джейн.
Но „Съмнения” ще запомним заради Мерил Стрийп. Актрисата, която няма еквивалент с подобно присъствие. Ще видим дали това ще превърне нейната 15 номинация от Академията в трета награда „Оскар”.
Благодаря за хубавата статия- много ме развълнува!
По същия начин чувствам Мерил - сякаш играе за първи и последен път,винаги показваща нова страна от таланта и душевността си.Това себеотдаване във всяка роля, в продължение на 32 години, ме кара да изпитвам дълбоко уважение и преклонение към нейния талант, енергия, трудолюбие и постоянство.
Тя е чудесен пример за бъдещите поколения актьори...а и не само!
Пожелавам на нея, а и на себе си, да имаме възможността още дълги години да се радваме на невероятното й екранно присъствие
За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.
0 гласа
Тази многолика актриса заслужаваше една такава статия. Благодаря!