Лос Анжелис, 7:07 вечерта: Корки, която пуши цигара от цигара, качва филмовата агентка Виктория Снелинг в таксито си и съвсем непреднамерено я убеждава, че пасва за ролята, за която Снелинг търси актриса. По същото това време таксиметрови шофьори по света също качват пътници и тези срещи на пръв поглед нямат никакви последствия: в Ню Йорк непохватният имигрант от Източна Германия Хелмут Грокенбергер предава волана в ръцете на чернокожия ЙоЙо; в Париж шофьор от Брега на Слоновата кост обсъжда зрението и секса със сляпа, агресивна жена; в Рим екзалтиран шофьор изповядва плътски тайни от миналото си пред свещеник; а в Хелзинки меланхоличният Мика успокоява трима пияни със своята безкрайно тъжна история.
Както винаги във филмите на Джармуш, докато петте последователни разказа се движат към своите неочаквано покъртителни заключения, в играта има и доза експерименталност. И все пак това е филм с голяма топлота. Героят е на първи план през цялото време, а изпълненията са страхотни. Макар да е необходимо доста време, докато се схване основната мисъл на Джармуш, не бързайте – до момента, в който Том Уейтс изръмжава прекрасния си заключителен валс на фона на финалните надписи, Джармуш е показал моменти, които повечето филмови автори дори не забелязват.
