Франко Неро се ражда на 21 ноември 1941 година в Парма, Италия. Бъдещият известен италиански актьор с истинско фамилно име Франческо Спартанеро расте в семейството на строг полицейски инспектор. Едва шестгодишен е, когато за първи път се качва на сцената. Учи икономика и търговия в Миланския университет и по това време започва да се появява в популярните в този период в Италия фотоновели. Това му дава шанс да започне да получава и малки роли в киното.
Красивият тъмнорус и светлоок актьор дебютира на големия екран през 1962, през 1964 се снима в “Celestina P... R..., La” на Карло Лизани, но можем смело да кажем, че истинският му откривател за киното е амеканският режисьор Джон Хюстън, който го кани в грандиозния си спектакъл “Библията” (1965) за ролята на Авел. След като играе и в социалната драма на Антонио Питранджели “Io la conoscevo bene (1965), Франко Неро се снима в ролята на самотния стрелец, повлякъл ковчег след себе си, в един от най-добрите спагети-уестърни - “Джанго” (1966) на Серджо Корбучи. С тази роля той става истински популярен.
Вероятно поблазнен от успеха, известен период от време актьорът се ограничава преимуществено с участия в уестърни или подобен тип филми - като „Texas addio” (1966) на Фердинандо Балди и “Tempo di massacre” (1966) на Лучо Фулчи, както и в приключенски филми като “Tecnica Di Un Omicidio”, (1967) на Франко Проспери.
Докато се снима в ролята на сър Ланселот в «Камелот» (1967) на режисьора Джошуа Логан, Неро среща английската актриса Ванеса Редгрейв, с която впоследствие дълго живеят заедно. През 1969 им се ражда син, Карло Гейбриъл Неро, също актьор, доведен брат на Наташа и Джоели Ричардсън.
Постепенно актьорът започва да разнообразява репертоара си: играе с Катрин Деньов във филма на Луис Бунюел „Тристан” (1970) и със Сергей Бондарчук във военната драма „Битката за Неретва” (1969). По-късно режисьорът Бондарчук кани Неро за ролята на прочутия американски репортер Джон Рийд във филма си от две части „Червените камбани” (1982 и 1983).
В края на 60-те и през 70-те години Неро се снима в разнообразни роли, но повечето от тях са свързани с политическия и криминалния жанр, както и с критика на италианската правосъдна система – проблемни ленти като “Денят на совата» (1967) на Дамяно Дамяни, “Sequestro di persona“ (1968) на Джанфранко Мингоци, “Un Tranquillo Posto Di Campagna” (1968) на Елио Петри...
С възникването на политическото кино Неро става един от водещите актьори в това ново направление с филми като “Бог с нас” на Джулиано Монталдо, „Изповедта на полицейския комисар пред прокурора на Републиката” (1971), „Следствието е приключено: забравете”(1973), отново на Д. Дамяни, „Убийството на Матеоти” (1973) на Флорестано Ванчини, „Мусолини — последното действие” (1974) на Карло Лицани.
Но успоредно, а и след залеза на политическото кино, Неро продължава да се снима и в много чисто комерсиални филми и по-нарядко – в ленти на изтъкнати режисьори: “Триумфалният марш” (1976) на Марко Белокио, ”Querelle” (1982, ФРГ) на Райнер Вернер Фасбиндер, освен споменатите по-горе.
Сред по-новите филми в богатата кариера на актьора (играл вече в повече от 160 ленти) ще споменем ”Умирай трудно 2” (1990), ”Убийството на Версаче” (1998), ”Talk With Angels” (1998) с Пенелопе Крус, Венсан Перез и Франсис Макдорманд. И днес Франко Неро работи активно, като само през 2007 се е снимал в пет филма.
