Джон Винсънт Хърт, един от най-уважаваните и работливи британски актьори, се ражда на 22 януари 1940 в миньорското селище Честърфийлд, Англия, в семейството на енорийски свещеник и бивша актриса. Като най-малък от трите деца Джон прекарва голяма част от детството си в самота и започва да запълва времето си с рисуване. Когато момчетго става на 12, семейството се премества в Гримсби и независимо, че Джон вече проявява активен интерес към актьорската игра, родителите му го записват в художествено училище, където известно време той се справя добре.
Но няколко години по-късно, когато не успява да си осигури стипендия, за да продължи с рисуването, младежът окончателно се насочва към актьорството. Приет е в Кралската академия за драматични изкуства, където остава две години, а през 1962 дебютира едновременно на театрална сцена и на киноекрана – във второстепенна роля в недобре приетата драма на "сърдите млади хора" „The Wild and the Willing" (1962).
През останалата част от десетилетието актьорът постоянно „прескача” между телевизията, театъра и киното с участия в пиеси като "Inadmissible Evidence" (1965), "Little Malcolm and His Struggle Against the Eunuchs" (1966), ролята в която по-късно изиграва и на екрана в „Little Malcolm" (1974), "Макбет" (като Малкълм) (1967) и "Man and Superman" (1969), както и със значими роли във филми като „A Man for All Seasons" (1966), където е поканен да участва, след като режисьорът Фред Цинеман го вижда в „Little Malcolm". Продължава да трупа овации от сцената като един доста необичаен Ромео през 1973 и още повече в пиесите на Пинтър „The Caretaker" и „The Dumb Waiter", както и в „Travesties" (1974).
Но все пак по това време телевизията е медията, която най-пълноценно разкрива пълните възможности на актьорския инструментариум на Джон. В средата на 70-те години той печели популярност, особено с превъплъщението си в измъчения писател гей Куентин Крисп в знаковата телевизионна постановка на пиесата „The Naked Civil Servant" (1975), адаптация по автобиографията на Крисп. Изпреварил с много времето си, с ярка и дръзка игра Хърт изгражда образа на претенциозния и противоречив творец, осмелил се да бъде различен, за която роля е възнаграден с награда „Emmy" и британската ТВ награда. В една от най-добрите творби, създавани някога за ТВ екрана, актьорът е едновременно тревожещ, отблъскващ и незабравим. Зрителите са стреснати и същевременно запленени – като свидетели на автомобилна катастрофа. Джон Хърт е Куентин.
Постепенно вратите се отварят за все по-добри роли в киното и телевизията.. Още веднъж актьорът изгражда тревожещ и вълнуващ образ като жестокия и налудничав римски император Калигула в телевизионния шедьовър „Аз, Клавдий" (1976). След това хамелеонът в него показва обратната си страна - като като благ, но жестоко обезобразен човек в „Човекът слон" (1980) под режисурата на Дейвид Линч, и като затворник в турски затвор, който се сприятелява с героя на Брад Дейвис в „Среднощен експрес", където отново е почти неузнаваем. За тези два филма Хърт получава и номинации за „Оскар”.
Вече участвайки в касови филми, той се изявява като член на екипажа, чието тяло става инкубатор на извънземен хищник в „Пришълецът" (1979). Кой може да забрави най-забележителната сцена във филма, когато гръдният кош на Хърт експлодира и от него излиза неземното изчадие?
През деветдесетте години и през новия век актьорът продължава да привлича вниманието на зрителите. Сред най-силните му роли е тази на похотливия правителствен „покровител" на Кристин Кийлър, заради който започва най-големият политически секс-скандал в британската история, в уместно наречения „Скандал" (1989); на изтънчения писател гей, неудържимо привлечен от красивото момче Джейсън Пристли в „Love and Death on Long Island" (1997); на католическия свещеник, въвлечен в междуособиците в Руанда от „Shooting Dogs" (2005). Сред филмите с Джон Хърт не можем да не споменем и „1984", „Мъртвец" на Джим Джармуш, „Контакт", „Капитан Корели", „Хари Потър и философският камък", „Догвил", „Хелбой", „Мандерлай", „Шперцът", „V като Вендета".
Актьорът, който има две деца от третата си жена, през 2005 се ожени за четвърти път. Освен талант в изобилие, за съжаление Джон Хърт има и саморазрушителния навик редовно да прекалява с алкохола, заради който скоро бе подложен на лечение.
