Овдовяла кралица приютява младия и романтичен анархист, който е
искал да я убие. Ражда се любов, но възтържествува смъртта. Странна среща на Антониони с пищната театралност на Жан Кокто, по чиято пиеса “Двуглавият орел” (1946) е този филм.

Експериментална употреба на електронния цвят; изследване на константите на въображението; упражнение върху филмовото изображение. Моника Вити е възхитително минорна, но още по-добър е лошият Паоло Боначели. Въпреки че Кокто твърди, че неговата драма “е в разрез както с театъра на словото, така и с режисьорския театър”, в "Мистерията на Обервалд" думите са максимално разредени, така че цветният рисунък на режисурата се превръща в главно действащо лице.

Бидейки истински прелом в търсенията на автора, започнати с Червената пустиня, "Мистерията на Обервалд" вероятно ще се запомни главно като техническо-изразен поврат в киното му. Но въпреки недвусмислено заявения скепсис на режисьора по повод текста, сведен до претекст, Антониониевата поетика на невъзможността за общуване се доказва като съвсем уместен прочит на романтизма на Кокто.

Коментари (0)

|

Коментирай »