Милен Атанасов Миланов български актьор, меценат, съосновател и председател на Фондация „А`Аскеер“
род. 15.09.1950, гр. Варна
Завършва Актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски, ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1977) и Икономика, организация и управление на културата, УНСС (1992).
Изиграл е десетки роли в легендарни спектакли на режисьорите Любен Гройс, на когото е асистент-режисьор на постановката „Медея“ и с когото работи до преждевременната му кончина над ролята на Хамлет по уникалната му режисьоска текстова адаптация на едноименната Шекспировата драма; Иван Добчев, Юлия Огнянова, Леон Даниел, Крикор Азарян, Асен Шопов, Маргарита Младенова, Красимир Спасов, Николай Ламбрев – Михайловски, Диана Добрева и др.
Започва творческата си биография на сцената на „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив (1977-1979), където се е превъплъщавал в ролите на: Поетът, Лекар, Анархист, Пожарникар и др. в „Дървеница“ от В. Маяковски, постановка Иван Добчев, 1977 г. Братът в „Ти, който си в мен“ от Б. Жечкова, постановка Любен Гройс, 1977 г. Учителят в „Разбойник“ от К. Чапек, постановка Иван Добчев,1978 г. Антанас Шатас в „Прашинка в окото“ от С. Шалтянис, постановка Юлия Огнянова, 1978 г. Еньо – Теофил Монаха в „Антихрист“ по Ем. Станев, постановка Иван Добчев, 1978 г. Вестителят в „Медея“ от Еврипид, постановка Любен Гройс, 1979 г. Дрезинкаджията в „Старецът и капката“ от К. Странджев, постановка Любен Гройс, 1979 г. Чарли в „Упражнение за трима“ от Х. Крендлесбергер, постановка Любен Гройс, 1979 г. Картоиграча в „Босилек за Драгинко“ от К. Илиев, постановка Любен Гройс, 1979 г.
От 1979 г. е в трупата на Театър „Българска армия“, на чиято сцена създава образите: Капитанът в „Криминална песен“ от Ив. Радоев, постановка Асен Шопов, 1979 г. Душанът в „От земята до небето“ от Н. Русев, постановка Крикор Азарян, 1979 г. Съдията в „Щастливецът иде“ от Р. Божанов, постановка Асен Шопов, 1979 г. Якоб VI Шотландски в „Мария Стюарт“ от Фр. Шилер, постановка Асен Шопов, 1980 г. Коля във „Веранда в гората“ от И. Дворецки, постановка Иван Добчев, 1980 г. Лейтенантът в „Избраник на съдбата“ от Б. Шоу, постановка Веселина Ганева, 1981 г. Леоне в „Мадам Бовари“ по Г. Флобер, постановка Леонтина Ардити, 1981 г. Хоров в „На гости у министъра“ от Ив. Вазов, постановка Иван Добчев, 1981 г. Принц Астолфо в „Животът е сън“ от Калдерон де ла Барка, постановка Иван Добчев, 1982 г. Марко в „Ревизорски уроци“ от Р. Михайлов, постановка Леон Даниел, 1983 г. Янек в „Рецептата Макропулос“ от К. Чапек, постановка Леон Даниел, Зала 2 на НДК, първа театрална постановка на Националния дворец на културата, 1983 г. Жоро в „Нощта на детелината“ от Л. Чолаков, постановка Иван Добчев, 1984 г. Себастиян в „Дванайсета нощ“ от У. Шекспир, постановка Леон Даниел, 1984 г. Олег Доронин в „Години на странстване“ от Ал. Арбузов, постановка Леон Даниел, 1985 г. Ягуар в „О, мое безценно съкровище“ по Р. Киплинг, постановка Маргарита Младенова, 1986 г. Суркала в „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ от Б. Брехт, постановка Леон Даниел, 1986 г. Ефим във „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, постановка Красимир Спасов, 1987 г. Съдебен заседател, Шофьорът, Гомес в „Диктатура на съвестта“ от М. Шатров, постановка Красимир Спасов, 1987 г. Пастирът във „В очакване на Годо“ от С. Бекет, постановка Леон Даниел, 1988 г. Дьорнер в „Лицева опора“ от Т. Дюркович, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 1989 г. Барманът в „Червено вино за сбогом“ от К. Илиев, постановка Леон Даниел, 1990 г. Тишка в „Сватбата на Кречински“ от Ал. Сухово-Кобилин, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 1990 г. Кунгусу ал Була в „Лулу“ от Ф. Ведекинд, постановка Крикор Азарян, 1991 г. Хирлингер в „Приказки от виенската гора“ от Й. фон Хорват, постановка Крикор Азарян, 1992 г. Харамия в „Двубой“ от Ив. Вазов, постановка Иван Добчев, 1992 г. Княз Фредерик в „Както ви харесва“ от У. Шекспир, постановка Леон Даниел, 1993 г. Калмон в „Красива птичка с цвят зелен“ от К. Гоци, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 1995 г. Петър в „Опит за летене“ от Й. Радичков, постановка Крикор Азарян, 1996 г. Антоан Боно в „Глава на Медуза“ от Б. Виан, постановка Крикор Азарян, 1996 г. Озрик в „Хамлет“ от У. Шекспир, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 1996 г. Борачио в „Много шум за нищо“ от У. Шекспир, постановка Красимир Спасов, 1997 г. Сотир в „Одисей пътува за Итака“ от К. Илиев, постановка Леон Даниел, 1997 г. Саки в „И ни дай сенките“ от Л. Нурен, постановка Красимир Спасов, 1999 г. Одисей във „Война и блудство - блудство и война“ (по „Троил и Кресида“) от У. Шекспир, постановка Крикор Азарян, 2000 г. Дюлак в „Евридика“ от Ж. Ануи, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 2001 г. Карл Копе в „Метеор“ от Фр. Дюренмат, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 2003 г. Докторът в „Харолд и Мод“ от К. Хигинс, постановка Хачо Бояджиев, гастрол в Общински театър „Възраждане“, по покана и в партньорство с Маргарита Дупаринова, 2003 г. Блъснат в „Без контрол“ от Д. Шпиро, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 2005 г. Шамраев в „Чайка“ от А. П. Чехов, постановка Крикор Азарян, 2007 г. Едуард Стоун в „Последни поръчки“ от Дж. Пристли, постановка Надя Асенова, 2007 г. Уилям Блор в „Десет малки негърчета“ от А. Кристи, постановка Красимир Спасов, 2009 г. Искрю Мачев в „Да отвориш рана“ от Б. Папазов, постановка Иван Добчев, 2010 г. Административният директор в „След дъжда“ от С. Белбел, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 2010 г. Бащата на Писателя в „Откат“ от З. Карабашлиев, постановка Стайко Мурджев, 2010 г. Григор в „Кръщене“ от К. Донев, постановка Камен Донев, 2011 г. Климе Бенков в „Железният светилник“ от Д. Талев, постановка Асен Шопов, 2011 г. Дон Джани и Най-големият брат в „Декамерон“ от Дж. Бокачо, постановка Диана Добрева, 2012 г. Княз Ескал в „Ромео и Жулиета“ от У. Шекспир, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 2013 г. Полицая в „Да разлаем кучетата“ от Е. Атанасов, постановка Иван Урумов, 2013 г. Черна Сянка (Мъж) в „Йерма“ по Ф. Г. Лорка, постановка Диана Добрева, 2014 г. AA в „Емигранти“ от Славомир Мрожек, постановка Диана Добрева, 2014 г. Капитанът в „Да играеш жертвата“ от Братя Преснякови, постановка Диана Добрева, 2015 г. Анастас Попхинов в „Тайната вечеря на дякона Левски“ от Ст. Цанев, постановка Асен Шопов, 2016 г. Ирод в „Саломе“ от О. Уайлд, постановка Диана Добрева, 2017 г. Д-р Харпър в „Арсеник и стари дантели“ от Дж. Кесълринг, постановка Борислав Чакринов, 2018 г. Ерик Ларсен в „Енигматични вариации“ от Е.-Е. Шмит, постановка Георги Михалков, 2020 г.
Участия в Телевизионния театър: Михаил II Асен в „Ирина Комнина“ от И. Торнин, реж. Асен Траянов, Шампиона в „Шампионатът продължава“ от Терънс, реж. Любен Гройс, и др.
Участия в Радиотеатъра: Носорого в „Еднорози“ от Митко Новков, реж. Тамара Янков, 2014 г., и др.
Участия в киното: Момчето в „Момчето и морето“, реж. Маргарита Николаева, 1977 г. Документално участие във „Възстановителна репетиция“, реж. Светослав Овчаров, 2005 г. Съдържателят на бара в „Приятелите ме наричат Чичо“, реж. Ивайло Христов, 2006 г. Инспекторът в „Рут“, реж. Владимир Шишков, 2009 г. Документално участие в „45 градуса по Азарян“, реж. Лилия Абаджиева, 2009 г. Банкерът в „Под прикритие“, реж. Димитър Митовски, 2011 г. Борис Верон в „Столичани в повече“, реж. Виктор Божинов, Александър Косев, 2011 г. Шамраев в „Чайка“, пост. Крикор Азарян, реж. Лилия Абаджиева, 2012 г. Атанас Димитров в „Отплата“, реж. Иво Симеонов, 2012 г. Бизнесмен нихилист в „Още една мечта“, реж. Николай Мутафчиев, 2012 г. Пастор Леонид в „Слънчево“, реж. Илия Костов, 2013 г. Климент Божков в „Стъклен дом“, реж. Виктор Божинов, 2014 г. Гай във „Възкресяването на Помпей“ (Pompeii Rising). реж. Пиер Стин (Франция), 2020 г. Магнус Хиршфелд в „Germani in“, реж. Нина Кошофер (Германия), 2021 г.
Съосновател (1991) и председател на Надзорния съвет на фондация „А`Аскеер“ (1992-2002), председател на фондацията (от 2002-2019). Продуцент, съсценарист и участник в галаспектаклите на Академията за връчване на годишните театрални награди „Аскеер“ на 24 май, излъчвани по БНТ (от 1992). Член на УС (от 1992-2010) на Атлантическия клуб в България. Съосновател (1995) и член на УС (от 1995-2010) на фондация „Манфред Вьорнер“. Съосновател (1996) и член на Настоятелството (от 1996) на фондация „Любен Гройс“. Съосновател и пръв председател (1997-2001) на Сдружението за защита на авторските и сродни права на артистите в България „Артистаутор“. Национален координатор на Република България по посещението на папа Йоан Павел Втори у нас (23-26 май 2002). Продуцент и съсценарист на Галаспектакъла в НДК на 24 май 2002 г. в чест и с участието на папа Йоан Павел Втори. Учредител (2005) и съставител на ежегодната издателска поредица на фондация „А`Аскеер“ Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер“. Съосновател (2010) и член на УС на фондация „Крикор Азарян“.
Носител на национални и международни награди и отличия, между които: * Награда за актьорско майсторство от VI Национален преглед на българската драма и театър - за ролята на Еньо – Теофил Монаха в „Антихрист“ по Емилиян Станев, постановка Иван Добчев (1979) * Почетен знак на град София за принос в развитието на културата (1989) * Най-високото отличие на Съюза на артистите в България – Златна значка за цялостен принос в развитието на театралното изкуство (2000) * Специална награда Почетен плакет на ТБА за цялостен принос в театралното изкуство (2000) * Златен плакет и Почетна грамота от папа Йоан Павел Втори за принос към международното културно и духовно развитие (2002) * Награда „МАКСИМ 2015“ за постижения в театралното изкуство - Категория „Водеща мъжка роля“, за ролята на АА в пиесата „Емигранти“ от Славомир Мрожек, реж. Диана Добрева. * Пръв носител на наградата „Николай Кънчев“ (2016 г.) в новоучредената категория „Съратник“ за 10-годишния му творчески принос в осъществяването на „Поетичен Никулден“. Отличието – бронзов бюст на Николай Кънчев, дело на Добромир Иван, е присъдено и връчено на актьора от съпругата на поета Федя Филкова. * Почетен Диплом от Ректора на Нов български университет -– в категорията „Личности“ – „За принос в развитието на научноизследователската програма Литературата на Народна република България (1946–1990)“, реализирана от департамент „Нова българистика“ на НБУ, и по повод 10 години от нейното начало“ (2018).
