На пръв поглед "Сексът и градът 2" и "Принцът на Персия: Пясъците на времето" нямат много общо, освен факта, че и двата филма бяха пуснати миналата седмица.
При по-внимателно вглеждане обаче, ще забележите забележителна прилика в пейзажите.
Въпреки, че едното действие се развива в модерен Дубай, а другото - в Персия от VІ в., и двете продукции бяха снимани доста време в Мароко.
Това не е случайно. Ветерани от доста рентабилната филмова индустрия в страната заявяват, че комбинацията от ниски цени, ярка светлина и големи пясъчни дюни карат западните филмови продуценти да се връщат постоянно в Мароко.
"Мароко има много предимства", заявява Амин Тази, генерален мениджър на най-голямата мароканска компания за филмова продукция Atlas and CLA Studios, която беше ангажирана в работата по "Принцът на Персия". "Започнах много бързо да разпознавам филмите, снимани тук. А напоследък това ми се случва все по-често, защото Мароко лесно може да прилича на много други места", добавя той.
Необятните марокански пустини, впечатляващите средновековни градове и внушителните планини са се появявали в стотици филми, минаващи за пейзажи от Тибет, Ерусалим и дори Ню Мексико. Една от първите "роли на Мароко" беше в епичния "Лорънс Арабски" през 1962 г.
Продукции като "Сексът и градът" са се ръководели и от друг фактор обаче - относително по-голямата либералност на Мароко.
"Дубай и Мароко са мюсюлмански държави и там сексът е табу. В Мароко обаче не сме толкова консервативни. Ние сме близо до Европа и мароканците държат на религията, но в същото време искат и да имат модерна държава", заявява Ахмед Абоноуом от филмова компания.
За западните продуценти страната е привлекателна и с това, че в нея всичко е евтино. Така печелят и двете страни, защото за Мароко филмовите приходи са от изключителна важност за икономиката.
0 гласа