„Пред кинокамерата е важно да не преиграваш.“ – Аста Нилсен (1881 – 1972), датска актриса и секс символ от епохата на нямото кино
Съществуват филми за масова консумация, с лесно предсказуеми сценарии, излезли от конвейера, без особени претенции към актьорското майсторство, в които мускулестите реплики, скорострелните пистолети и бързите автомобили определят сравнително лековатия и повърхностен тон на развлечението. ‘’Манчестър край морето’’ е от друг тип кино – това, което е по-малко визуално и атрактивно и се появява рядко на екрана. Подобни филми напомнят на зрителите, че днес не всичко интелектуално и хуманно е загубено за седмото изкуство, и че все някой е взел поука от уроците на Антониони, Фелини, Висконти или Бресон. Когато е добре направено, това кино влиза под кожата на зрителя и завладява съзнанието му за дълъг период след края на финалните надписи на прожекцията. Причината за този „постпрожекционен“ ефект може да се открие в уменията на разказвача (Кенет Лонърган е сценарист и режисьор на филма), майсторството на актьорите (сред които Афлек младши блести както никога досега) и широката палитра сцени от ежедневието на обикновения човек, представени накуп, за около 140 минути.
Историята се отличава с изчистеност, комплексност и простота: Лий Чандлър (Кейси Афлек), портиер, разсилен и чистач в Бостън, се връща в родното си място, рибарското градче Манчестър край морето (Manchester by the sea), за да присъства на погребението на брат си Джо (Кайл Чандлър). Междувременно, той научава, че е е определен от завещанието на покойния, за настойник на племенника си Патрик (Лукъс Хейдж). Задачата е нелека, тъй като тийнейджърът е независим и достатъчно интелигентен, за да парира всякакви опити за намеса в живота му. Още повече, че опитът на Лий в житейските взаимоотношения е поредица от провали.
В своята основна драматургична линия, филмът не е далеч от театрална пиеса и изследва динамичната връзка между чичо-настойник и племенник-тийнейджър, като добавя поредица сцени, които постепенно разкриват многоплановия образ на Лий. Разказът редува моменти от настоящето с кратки епизоди от „далечните щастливи дни“. За погребалната церемония се събират заедно различни „бивши“ и „настоящи“ от дисфункционалното семейство Чандлър. Лонърган рисува галерия от портрети и съдби, хора с техните чудатости, слабости и неспособност да се преборят с истинската си същност в сцени, които рядко се показват на киноекрана.
‘’Манчестър край морето’’ Кейси Афлек затвърждава позицията си на по-талантливият от семейството. Той е овладял мъдростта на актьорското недоиграване, споменато в началото на настоящата рецензия от датската дива и избягва изкушенията на клишетата в интерпретацията на подобни персонажи. Нещо повече той „играе“ недоиграването си с пълен контрол и нюансираност, като постига мощно емоционално въздействие върху зрителя. Неговият персонаж е наранен, инертен, криещ под угнетения си вид бушуващи емоции. Той е привикнал да си подвива опашката, да измълчава и да търпи, неговото забавление е да отиде в бара, където може да се напие и сбие с непознати. Филмът постепенно разгръща опаковката му и пестеливо се спира на етапите, определили трансформацията на главния персонаж (който не винаги е бил затворен, инертен и потиснат).
Филмът е история, разказана в стил „двама души се срещат на улицата“, тъй като по-голямата част от разговорите се осъществява по улиците на градчето. Това, че Кейси Афлек „пробива екрана“ с присъствието си е безспорно, но би било редно да се изредят и останалите негови партньори. Сред тях блестят Мишел Уилямс в ролята на бившата му съпруга Ранди (великолепен уличен епизод „стара любов ръжда не хваща“) и Лукъс Хейдж, в ролята на племенника му Патрик.
Със своята мозаечно-пъзелова структура, ‘’Манчестър край морето’’ е урок по режисура и сценаристика, елегантно заобикалящ капана на тягостната мелодрама като привнася неочаквани хумористични и разведряващи нотки в меланхоличната атмосфера на разказа. Нещо повече, зрителят получава награда в един филмов финал, повлиян от изтощението, умората и компромиса на главните персонажи.
Рядко филмовата критика е била толкова единодушна при оценката си на актьорската работа, сценария и режисурата. Десетки хвалебствени отзиви и вече няколко престижни годишни награди отличиха тази лента. Очевидно е, че мъдростта на Лонърган и неговият поглед към оцеляването, прошката и любовта няма да оставят безчувствени и членовете на Академията.
Б.ред. Manchester by the sea/Манчестър край морето е реално съществуващ град, намиращ се на около час от Бостън.
