Продължилата през целия живот на Джузепе Верди привързаност към твореството на Уилям Шекспир започва с Макбет – пиеса, призната за едно от „най-великите човешки творения“. С помощта на либретиста Франческо Мария Пиаве, Верди създава нещо необикновено. Техният успех е роден от всяка нота в партитурата, подчинена на изключителната театралност, от която блика мощна енергия.
Макбет се сражава на страната на краля на Шотландия. Когато вещици предсказват, че самият той ще стане цар, безскрупулната амбиция подтиква Макбет и неговата съпруга към ужасяващи действия.
Постановката за Кралската опера на Филида Лойд от 2002 год. изобилства от нюанси, в които доминират черно, червено и златно. Сценографът Антъни Уорд създава станни и изключително запомнящи се създания, които изпълняват ролята на вечно присъстващите агенти на съдбата. Лойд изобразява неспособността на Макбет да имат деца като мрачна тъга, която стои зад техните ужасни деяния. В постановката на Кралската опера е използвана редакцията на Верди от 1865 год., която включва зашеметяващата ария “La lice langue”.