В края на XIX век, в Картахена, Колумбия, един млад телеграфист и поет се влюбва лудо в най-хубавото момиче в града и му се заклева във вечна любов. Тъй като Флорентино е беден, бащата на Фермина го отхвърля като неподходящ кандидат и отвежда дъщеря си в планината. Няколко години по-късно я омъжва за богат млад лекар. Двойката пътува по света и когато се връща в Колумбия след време, Фермина сякаш е забравила своята първа любов... Но Флорентино никога не я забравя. Дори когато търси утеха в прегръдките на случайни завоевания. Единственият му стремеж е да забогатее, за да бъде достоен за деня, когато Фермина ще бъде негова. 51 години, 9 месеца и 4 дни по-късно двамата се срещат отново...
Хавиер Бардем изглежда еднакво убедителен в ролята на съблазнител, колекционер на жени и на отчаяно влюбен поет с девствена душа. Идеята, вплетена в романа на Габриел Гарсия Маркес “Любов по време на холера,” величае любовта като чувство, което няма нищо общо с брака (труден за балансиране) и със секса (необходим, но недостатъчен).
Защото тя не е път за постигането на нещо друго, а е Началото и Краят, единствената причина, заради която си заслужава да се живее... Едноименният филм на британския режисьор Майк Нюъл (“Четири сватби...” и един Хари Потър) е красив и носталгичен, но до голяма степен лишен от трудно възпроизводимата магия на Маркесовата вселена. Постепенното състаряване на персонажите носи белега на европейския реализъм, а не на южноамериканското безвремие.
Така красивата Джована Медзоджорно остава вечно млада, преди внезапно да се превърне в ефирна дребна старица... Цялостното усещане е за някаква ретро илюзия за любовта, сякаш гледаме как холивудското кино от 30-те години на ХХ век чете Маркес, пречупен през призмата на европейската културна традиция.
Хавиер Бардем
