„...Дете са люто разсърди, ах, че улови мечката, и я в земята удари.“ Строфи от юнашка песен за Крали Марко
Годината е 2029 и мутантите са на измиране. Логан (Хю Джакмън) продължава самотното си съществуване, далеч от светската суматоха. Той работи като шофьор на лимузина и свързва двата края с известни усилия, но е твърде изморен и далеч от най-добрата си форма. Раните от огнестрелно оръжие зарастват по-бавно, а на ръцете му виси силно остарелият професор Шарл Кзавие (Патрик Стюърт), който се нуждае от ежедневно внимание, лекарства и болногледач. Тримата, с мутанта-албинос Калибан (Стивън Мърчънт), живеят в изоставен промишлен участък, в пустинна местност северно от мексиканската граница и обитават паднала водонапорна кула. Мечтата на Логан е да събере достатъчно пари, за да си купи яхта и да се махне. Нищо, което да напомня за славните дни на мутантите, чиито редици тъжно оредяват. Нещата се променят, когато в пейзажа се появява Лора („Лаура“ според испанското произношение - Дафни Кийн) – момиченце-мутант, с умения, подобни на тези на Логан, избягало от секретна експериментална биолаборатория. Върколакът се колебае дали да й се притече на помощ, но обстоятелствата го принуждават да вземе решение, което ще го въвлече в преследвания и приключения.
„Логан – Върколакът“ развенчава митовете и предлага качествено нов поглед върху комиксовия свят на супергероите. Последното издание за персонажите на Х-мен от Marvel Comics среща зрителите с вероятно най-смъртоносния от всички членове на мутантското братство и със сигурност представя най-доброто актьорско присъствие на Хю Джакмън, който вече 17 години превъплъщава този персонаж, като извлича максималното от драматичния му потенциал. В деветата екранна поява на този герой с тъмно минало, зрителят няма да стане свидетел на апокалиптични схватки, в който се преместват или събарят сгради, няма да види сини енегрийни лъчи излизащи от очите или ръцете на персонажите и няма да открие злосторници, които заплашват планетата с унищожение. Тонът е по-скоро минорен, амбициите са ориентирани в посоката на психологическа драма, а тя не се нуждае от фойерверки.
Верен на тематиката на историите за мутанти, режисьорът Джеймс Манголд отправя поглед изпълнен с меланхолия и фатализъм към различието, ангажираността и толерантността. Събитията в световен мащаб показаха през последните пет години, че аутсайдерите не са абстрактно понятие, а обективна реалност. Неизбежно въпросът за „другостта“ стои пред всеки наш съвременник и „Логан – Върколакът“ е част от разсъждението по темата за социалната маргинализация и за хуманността като общочовешка стойност. Филмът преплита умело и ненатрапчиво политически контекст със забавна история за щафетата между поколенията. Наблюдателните зрители ще се насладят на интересната динамика във взаимоотношенията между „псевдо-бащата“ (Логан) и „псевдо-дъщерята“ (Лора).
„Логан – Върколакът“ си позволява рядко срещана творческа свобода по отношение на жанровите канони. Този подход е само адекватен отговор на чувствителността на зрителя към историите със супергерои. Той е и разумно лекарство срещу „умората от франчайза“, създадена от сивия поток сценарии, чиито развой не буди никакви съмнения или интелектуални усилия. Манголд преоткрива възможностите на супергероите, като ги прави уязвими и дори трагични персонажи, това не може да не предизвика радушен прием в световен мащаб. От друга страна, той предлага и блестящи екшън-сцени, които се радват на откровен зрителски интерес, и които са задължителна подправка към добре познато любимо ястие.
