Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Рецензии “Липсващото изображение” – трагичният дълг на свидетеля

“Липсващото изображение” – трагичният дълг на свидетеля
Липсващото изображение
Cinefish.bg

Рецензии
“Липсващото изображение” – трагичният дълг на свидетеля

25.02.2014, 08:02  |   Видяна: 2293  |   синефиш.бг  |   dalt  |   РЕЦЕНЗИЯ
“Спомените са тук и ме удрят в слепоочията.
Трябва да оцелея, за да разкажа.” - Рити Пан


Едва ли някой ще оспори, че в съвременния си аспект понятието “кино” покрива твърде широка територия. От десетките музейните инсталации, през диапозитивите за глобалното затопляне на Ал Гор, до камерите за наблюдение във франчайза “Паранормална активност”, киноизказът постоянно търси нови измерения. “Липсващото изображение” на френския режисьор от камбоджански произход Рити Пан е оригинално продължение на експериментите в областта на разказа, обединяващ изображение, звук и много емоции.

Премиран в категорията “Особен поглед”, на миналогодишния фестивал в Кан, той е в надпревара за “Оскар” за чуждоезичен филм. В конкуренцията на останалите заглавия, “Липсващото изображение” има сравнително слаби шансове за успех, но това не омаловажава значението на неговата силно въздействаща оригиналност, която вълнува и обърква зрителя. Личното ми мнение е, че в категорията за документални творби той може да се надява високото академично признание.

Липсващото изображение

Става дума за автобиографичен филм, в който авторът се връща в своето детство в Пном Пен. Този период съвпада с годините на кървавата диктатура на Пол Пот и червените кхмери. Въоръжени с огнестрелно оръжие и комунистически идеи, те завземат властта и подлагат на идеологическа обработка и геноцид населението на Камбоджа. Цифрите са шеметни и трудни за преглъщане, но за зрителя в кинозалата, те са статистика и историческа справка. За 13-годишния Рити Пан те са лична трагедия и откраднато детство. През 1975, той е интерниран със семейството си в изправителен лагер, за да бъде превъзпитан в духа на азиатското тълкувание на пролетарската идеология. В оризищата тийнейджърът е свидетел на трагичната кончина на близките си и на десетки други свои сънародници работещи до изнемога в съпровод на военни маршове и патриотични химни.

Години по-късно, Рити Пан (днес той е на 50 години) започва да търси снимкови и филмови документи за тази мрачна страница от историята на страната си. Архивите, дотолкова доколкото ги е имало, са безвъзвратно и старателно унищожени, и освен няколко кратки филмови кадри оцелели по чудо, няма визуални документи за годините на червен терор. Паметта избледнява при липсата на снимки, а след години - изчезва. Тази жестока перспектива е страшна за Рити Пан, който защитава моралното си право на спомени. Така се ражда идеята му. Тя е дръзка и наивна – с помощта на десетки миниатюрни глинени фигурки, да възстанови картини от детството си и годините прекарани в изправителните лагери, създавайки подобие на вестникарски репортаж или поредица снимки за спомен. Не става дума за анимация, а за неподвижни статуетки, поставени в адекватен декор, заснети с опростено движение на камерата. Резултатът напомня до известна степен детска игра с кукли и омайва зрителя с поетичността си и условността си. Лишен от патос и без капка хумор, с равномерен тон и известна носталгия по безвъзвратно отминалите си юношески години, дикторски текст представя в първо лице, единствено число емоционално натоварена изповед. От зрителя не се изисква усилие, за да се поддаде на чара на това необичайно съчетание на зрителен материал и коментар. Резултатът е пълноценен документален филм от ранга на “Обикновен фашизъм”.

Липсващото изображение

С тъга и болка Рити Пан споделя разсъждението си, че има случаи, в които, когато нещо липсва, то трябва да се пресъздаде. Без плачлива сантименталност и с достойнство, той преодолява липсата на документални изображения и възкресява картини, които съхранява в паметта си. Вълнуващият му разказ се спира върху същността на институционализираната пропаганда и промиването на мозъка. Според автора, банализирането на смъртта е свързано с класическата структура на тоталитарния режим, за който “превъзпитанието преминава през унищожението”.

“Липсващото изображение” повдига и интересния въпрос за отговорността да се прави кино и призовава зрителя винаги да запазва критичния си поглед: “Няма реалност, има само кино. Революцията е кино. Обещаната революция съществува само на екрана.” И Рити Пан използва именно този екран, за да победи съкрушително фанатизма, празнотата на забравата и болката от мълчанието.

Рити Пан, Липсващото изображение

Липсващото изображение





Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg