Теми
Леонардо ди Kаприо: Бях джуджето с най-голямата уста в света

Леонардо ди Kаприо е една от най-актуалните холивудски звезди този месец, най-вече заради новия си филм "Генезис".

За да популяризира трилъра, Лео прибягна до драстични мерки – захвърля риза за новата корица на "Rolling Stone" и разголва душа пред списанието. Ето и най-интересното от интервюто му.

За нещата, които го безпокоят...

Стомахът ми все още се свива за неща, които не би трябвало да ме притесняват. Много тъпо наистина. Странно е как понякога съзнанието ти се тревожи за неща, с които би трябвало да си свикнал, да ги има в базата ти данни. Имам много добре организиран живот, обмислям всяко свое действие и въпреки това имам онези моменти, в които стомахът ми се свива за неща, които са просто смешни.

За младостта и детството...

Бях джуджето с най-голямата уста на света. Нямах никакви притеснения да отговарям на всеки и никак не се плашех от бой. Все пак кажеш ли на едно дете, което е с три години по-голямо от теб, да си гледа работата, определено трябва да си готов, че ще ти бъде наритан задника. Бях абсолютен отворко, в това няма никакво съмнение.



За първите години на слава...

Бях толкова див и луд. В същото време нямаше никакви сериозни последствия за мен от това. Сега звездите трябва да го играят по-предпазливо, да внимават да не разрушат репутацията си. На мен тогава никак не ми пукаше. Макар че внимавах да не се забъркам в торнадото на хаос, да не се плъзна надолу по стълбичката. Спомням си, че имах двама конкуренти, когато се явих на едно от прослушванията. Единият се обеси, а другият умря от свръхдоза хероин. Никога не съм си падал по наркотиците. Затова няма как да прочетете истории, в които например се въргалям в несвяст в някой хотел, оповръщайки всичко наоколо.

За свалките и връзките....

Имах по-голям успех с момичетата преди "Титаник". Взаимоотношенията ми с тях не бяха опорочени, нямаше го усещането, че ме заговарят поради една единствена причина. (В момента Лео има връзка с израелския модел Бар Рафаели.)

За славата от "Титаник"...

Сякаш бях съвсем друг човек. Не че искам да преправя препратка към Джеймс Камерън, но определено се чувствах като в мой аватар. Знам как ще прозвучи това отстрани: "Бях аватар, дайте ми почивка, не издържам повече".