Начало »

Новини

Рецензии „Легендата за Тарзан“ – Клейтън Трети срещу Леополд Втори

„Легендата за Тарзан“ – Клейтън Трети срещу Леополд Втори

Рецензии
„Легендата за Тарзан“ – Клейтън Трети срещу Леополд Втори

06.07.2016, 11:02 | Видяна: 4048 | синефиш.бг | dalt | РЕЦЕНЗИЯ

„Единственото ни задължение към историята е да я напишем отново“ - Оскар Уайлд

През 1912, възмутен от долнопробното качество на историите от евтините вестничета, търговецът на острилки за моливи Едгар Райс Бъроуз реализира своеобразно литературно отмъщение. Той публикува новелата за Тарзан, храненик на маймуните и господар на джунглата. Кинаджиите не се помайват и бързо си присвояват уникалния персонаж. Справочниците посочват десетки заглавия (над 50) на телевизионни сериали и анимационни филми с приключенията бебета, отрасли в джунглата под нежни маймунски грижи, превърнали се в здравеняци, които раздават правосъдие в местен мащаб. Въпросните кинаджии разумно захранват всяко поколение кинозрители с нова мега-версия на познатата история, като създават забележителни визуални документи за своето съвремие, щедър материал за антрополози, историци и социолози.

Кристоф Ламбер в ролята на Тарзан

И ако родителите ми свързват Тарзан с тимишоарския плувец и олимпийски шампион Джони Вайсмюлер, маймуната Чита и борбата с нацистите, нахлули в джунглата, то за моето поколение Тарзан е Кристоф Ламбер, избран за ролята поради късогледството си, което му придава доста изпитателно-проучващ поглед. Изминаха повече от три десетилетия откакто той смразяваше живота в джунглата с бойния си вик и, следвайки традицията, използваше лианите като бързо, безопасно и безплатно средство за транспорт ("Тарзан от рода Грейстоук"/Greystoke: The Legend of Tarzan, Lord of the Apes – 1984).

Александър Скарсгард в ролята на Тарзцан

Александър Скарсгард в ролята на Тарзцан

Този летен сезон той официално е детрониран от шведският актьор Александър Скарсгард. Най-новият Тарзан, известен като сър Джон Клейтън Трети, атлетично-меланхоличен потомък на аристократичния британски род Грейстоук, притежава образцова коремна преса, съразмерни бицепси, трицепси и пекторалиси, което му позволява да прекара голяма част от екранния разказ само по корсарски панталони излагащи щедро неговите прасци. Пред стоманения му поглед, издаващ решителност и интелигентност, Джейн (Марго Роби) е безпомощна и вероятно такава съдба очаква и кинофенките, които имат слабост към скандинавската мъжка красота.

„Легендата за Тарзан“

Разказът може да се окачестви като мутация и издънка (spin off) на класическата версия, в която митичният персонаж се завръща завинаги в Англия. В „Легендата за Тарзан“ това е вече сторено и главният персонаж е натоварен с хуманитарна мисия, която го принуждава да напусне спокойния живот в наследственото имение и да се завърне в родното Конго (снимките са направени в Габон), където белгийският крал Леополд Втори има тежко криминално досие. В основата на разказа е сделката между макиавеличния капитан Леон Ром (Кристоф Валц) и вожда Мбонга (моделът-актьор Жимон Унсу), който има стари сметки за уреждане с британския аристократ.

Марго Роби като Джейн

Тарзан не би представлявал сериозен обект за анализ без Джейн. Ако физическата прилика между Маурийн О’Съливън (1940), Анди Макдауъл (1984) и Марго Роби говори за известен застой в понятието „идеал за женска красота“ през последните 70 години, то последната сподвижница на Тарзан се отличава с енергичността на еманципирана модерна дама, което при добра дозировка не отнема нейната женственост и сексапил.

Плакат на филма

„Легендата за Тарзан“ е успешен опит да се привнесе свеж и съвременен контекст в традиционната приказка за джунглата. Възкресяването на една от иконите на съвременната популярна култура би било оправдано и привлекателно, ако успее да предложи нещо ново, необичайно и невиждано. На това разчитат и авторите на това последно издание на франчайза. Филмът обединява колониализъм, расизъм, сексизъм и културизъм в една увлекателна история, изпълнена с хумористични намигвания към зрителите.

Появата на „Легендата за Тарзан“ е предсказуемо явление, отразяващо тенденцията на нов кинопрочит на класически текстове, предназначен ново поколение кинозрители, отрасли в нова киносреда и развили нови киновкусове.