Красивата и изкусителна синеока, русокоса актриса Бевърли Д'Анджело (родена на 15.11.1951 в Кълъмбъс, Охайо) би могла да бъде много по-известна, ако наистина го бе поискала.
Мултиталантлива, отначало тя е привлечена от изобразителното изкуство и работи в анимационния отдел на ”Hanna-Barbera”, преди да замине за Канада, където започва кариера на певица, най-вече с легендата на стила рокабили Рони Хоукинс. Там е забелязана и поканена за ролята на Офелия в канадската продукция на „Rockabye, Hamlet" (1975), а на следващата година вече е със същия спектакъл на бродуейска сцена.
След малки роли във филми като „Ани Хол” на Уди Алън и "The Sentinel" на Майкъл Уинър (и двата през 1977), в края на 70-те Д'Анджело се снима в поредица от хитове, като „Каквото и да правиш, губиш”, „Коса”, „Дъщерята на миньора” (тя е в ролята на певицата Патси Клайн и сама изпълнява всичките си песни). Най-големият й пробив идва в партньорство с Чеви Чейс през 1983 в „National Lampoon's Vacation”. По-късно тя повтаря ролята на Елън Гризуолд в още три „Vacation”-продължения от 1985 до 1997. През 1992 се явява като гост-звезда в третия сезон на „Семейство Симпсън” като Лърлийн Лъмпкин, красива кънтри-певица от Юга и като сервитьорка в „Colonel Homer”.
Д'Анджело се завръща на нюйоркска сцена през 1994, за да играе с Ед Харис в пиесата на Сам Шепард „Симпатико” и с изпълнението си печели Световна театрална награда. Изпълнява осем песни в саундтрака и играе в „Daddy's Dyin' . . . Who's Got the Will" (1991), изпълнява и "Lovin' You" за "Vegas Vacation" (1997). Нейната джаз-група (в която като басист участва брат й Джеф) й осигурява възможност да демонстрира вокалния си талант. Близкият й приятел Джон Шлезинджър (който я е режисирал в три филма) е недоволен: „Тя трябва да пее много повече. Може да има много широка публика." През 1997 Д'Анджело се снима в четири филма, от които най-голямо внимание заслужава „Американска история X" (1998) с Едуард Нортън.
След „Американска история X” до края на деветдесетте години Д'Анджело участва в сравнително малки филми – като „Sugar Town” (1999), в който е богата вдовица, която спонсорира завръщането на група застаряващи рокзвезди. След това се превъплъщава във втората съпруга на небезизвестния гангстер Майер Лански в HBO продукцията “Lansky” (1999) и изнервена собственичка театър в нискобюджетната комедия на Джон Туртуро “Illuminata” (1999). С началото на новия век Д'Анджело се завръща към старите си навици и не снима често. Играе независим кинопродуцент на ръба на психическо разстройство в „Women in Film” (2001), прави камео-поява в романтичната комедия с Фреди Принц-Младши в „Лятна свалка” (2001), но през повечето време не е в светлината на прожекторите.
Освен това насочва вниманието си върху отглеждането на близнаците си Антон и Оливия, заченати от Ал Пачино. Все пак Д'Анджело не се откъсва напълно от актьорството – през сезона 2003-2004 игра в “Law&Order: Special Victims Unit” (NBC). Има и роля в комедийния сериал на HBO „Entourage” (2004), а през 2006 игра в независимата култова класика „Gamers: The Movie”.
Личен живот
След края на романтичната си връзка с кинорежисьора Милош Форман през 1981, Д'Анджело се омъжва за Лоренцо Салвиати, студент по икономика, а също така и италиански дук, потомък на Лоренцо ди Медичи. Салвиати и Д'Анджело се разделят през 1983, но официално се развеждат чак през 1995.
От 1985 до 1991 Д'Анджело, въпреки че все още е омъжена за дука, живее с ирландския режисьор Нийл Джордан. В този период тя има малка роля в неговата комедия от 1988 „High Spirits”, както и в оперния филм „Aria” (1987), в който играе Джилда в сцената от „Риголето” (по музиката на Верди). По-късно има кратка връзка с Антон Фърст, сценограф, носител на „Оскар”, който се самоубива след раздялата им през 1991.
През 1997 започва връзка с Ал Пачино. Двамата стават родители на близнаците Оливия и Антон, които се раждат на 25 януари 2001. Двойката се разделя скоро след раждането на децата и едва през 2007 след дълги съдебни спорове Д'Анджело и Пачино постигнаха споразумение кой какви права да има при отглеждането на децата.
