Коста Димитров Цонев, 10.06.1929 г., София, актьор. Умира на 25.01.2012 г.
Завършва актьорско майсторство при проф. Ст.Сърчаджиев в ДВТУ „Кр. Сарафов” (1952). Дебютира в ролята на Антон („Младостта на бащите” – Б. Л. Горбатов) в Народен театър за младежта (1952). Работи в Народен театър за младежта (1952 – 1966), Театър „София” (1966 – 2001). Гастролира в Театър 199. Депутат в XXXIX, XL Народно събрание.
Театрални роли: Чорбаджи Петко, Даскал Димитър („Първите” – П. Ю. Тодоров), Витанов, Христофоров („Когато гръм удари, как ехото заглъхва”, „В полите на Витоша” – П. К. Яворов), Дамян („Събота’ 23” – Ст. Цанев), Найден Баров („Вяра” – Т. Генов), Георги Димитров („Червено и кафяво” – Ив. Радоев), Гео Милев(„Жестокия пръстен” – Р. Стойков), Божил („Левски” – В. Мирчовски), Тристан („Тристан и Изолда” – Р. Вагнер), Дон Жуан („Каменният гост” – А. С. Пушкин), Ернандо („Изобретателната влюбена” – Л. де Вега), Алексей („На добър час” – В. Розов), Кудряш („Буря” – А. Н. Островски), Тетерев („Еснафи” – М. Горки), Крал Крюел („Кралският бръсбар” – А. В. Луначарски), Арпагон („Скъперникът” – Ж. Б. Молиер), Тибалт, Ричард III, Томас Модбрай, Жак и Уилям („Ромео и Жулиета”, „Ричард III”, „Ричард II”, „Както ви се харесва” – У. Шекспир), Давид („Йонадав” – П. Шафър), Рене Галимар („М. Бътерфлай” – Д. Уонг, Д. Хенри), Майор Пауъл („Труп” – Дж. Мун), Пилето („Царството земно” – Т. Уилямс) и др.
Кино роли: Боян („Бъди щастлива, Ани” – 1961, реж. Вл. Янчев), Емил Бобев („Господин Никой” – 1969, реж. Ив. Терзиев), Евънс („Няма нищо по-хубаво от лошото време” – 1971, реж. М. Андонов), Бащата („Баща ми бояджията” – 1974, реж. Ст. Димитров), Александър, Йоан Асен („Сватбите на Йоан Асен” – 1975, реж. В. Цанков), Емил Боев („Умирай само в краен случай” – 1978, „Тайфуни с нежни имена” – 1979, реж. М. Гетов), Принц Кирил, Климент Охридски („Удърът” – 1981, „Борис I” – 1985, реж. Б. Шаралиев), Никола Бъкърджиев („Спасението” – 1984, реж. Б. Пунчев), Христо Алданов („Дом за нашите деца” – 1987, реж. Н. Чернев), Скарлатов-бащата, Борис Скарлатов („Жребият” – 1993, реж. Ив. Гръбчева), Иван Димовски („Кръговрат” – 1993, реж. Д. Боджаков), Дядото („Шантав ден” – 2004, реж. С. Пешева)и др.
Има участия в Телевизионния театър и на естрадния подиум.
Носител на национални награди и на държавни отличия.
Коста Димитров Цонев има трудно детство, ранно загубва баща си. По време на военните години в София работи на много места, защото те били разрушавани от бомбардировките. Първите му стъпки в театъра са свързани с неговата адаптация, режисура и актьорска игра в „Снежанка и седемте джуджета”. Като дете той не е пропускал нито един филм, който излиза на голям екран. Самият той е познавал всички в Народния театър, но никога не е допускал, че един ден ще стане актьор. За кандидатстването му във Държавното висше театрално училище му помага тяхната квартирантка, тя му осигурява необходимата парична сума, както и материалите необходими за неговото кандидатстване. Докато е студент по актьорско майсторство заедно с Георги Калоянчев се прехранват с участията си в халтури, това му помага да овладее контакта си с публиката.
Коста Цонев ще остане в паметта на почитателите на българското кино с ролята си на инспектор Боев, която му донася голяма популярност, във филмите „Господин Никой” и „Няма нищо по-хубаво от лошото време”. За безусловната обич на зрителите помагат и ролите му в „Сватбите на Йоан-Асен”, „Спасението”, „Дом за нашите деца” и др, както и участията му в телевизионните постановки „Дон Кихот или човекът от Ламанча”, „Историята за един кон”, „Делото Опенхаймер” и др.
Актьорът наскоро издаде своята изповед „Моите жени, моите роли”. В книгата той разказва за жените в своя живот, за щастливите мигове и огорченията, които те са му носили през годините, за родителите и семейството си, за времената на мизерия и изпитания, както и за моментите на удовлетворение от постигнатото. На страниците на книгата разказва и за срещите си на снимачната площадка и на театралната сцена с актьори като Апостол Карамитев, Невена Коканова, Боян Дановски, Рангел Вълчанов и др. Едно изключително четиво, което проследява истинският живот на Коста Цонев.
„Не унивам и никога не падам на колене. Боря се докрай, докато мога. Много изненади ми е поднасял театърът, така че едва ли нещо вече може да ме учуди.”
Коста Цонев
|
