70-годишният Кольо Широков отива на събрание, на което ще държи реч.
По пътя си спомня своя живот - от дена, в който е станал кмет на селото, непосредствено след 9 септември 1944, до годините, когато се е пенсионирал. В спомените му се редят фрагменти от обществено-политическия живот на страната: трудните следвоенни години, купонната система, насилствената колективизация на земята, преоценката на политиката след XX конгрес на КПСС, временната стабилизация на икономиката и селското стопанство, миграцията и разслоението на нацията.
Един дълбоко аполитичен в същността си човек е пожертвал личния си живот, стараейки се добросъвестно да върши своята работа.