Колко пъти ви се е случвало да седите в тъмния салон и да не можете да се отърсите от натрапчивото усещане за дежа вю? И ако наистина сте виждали същото нещо преди, то за това си има причина.
Във всяко изкуство и в теченията, на които то се подразделя, присъстват утвърдени естетически принципи, които много творци използват без да се замислят (или поне така изглежда отстрани).
Изключение от тази тенденция не прави и киното. Дори напротив – еднотипните сцени, герои, сюжети, дори плакати за филмите като че ли тук най-силно се набиват на очи.
Колко пъти ви се е случвало да седите в тъмния салон и да не можете да се отърсите от натрапчивото усещане за дежа вю? И ако наистина сте виждали същото нещо преди, то за това си има причина.
Двойката главни герои, измачкани, изцапани, изтощени, но победоносни, вървят към камерата на фона на експлозия. Рота войници са строени под изпепеляващото слънце на съвършено празен плац. Пред тузарски ресторант внезапно спира не по-малко тузарска кола. Хеликоптер прелита бавно над гладката като огледало повърхност на океана.
Може би се сещате накъде бием – клишетата просто изглеждат добре. Причината, поради която режисьорите заснемат подобни сцени при подобни условия е същата, поради която фотографите аматьори правят повтарящи се неоригинални снимки – добър визуален резултат с малко вложено въображение.
Повечето зрители са склонни да си затворят очите за еднотипните визуални образи, особено ако в сюжета и персонажите има нова характеристика, която да ги отличи дори леко от вече познатите клишета. А и не можем да отречем, че в рамките на един филмов жанр са необходими сходни изразни средства за постигане на съответното внушение.
Макар и посланието да може да бъде предаде успешно и със съвсем иновативен похват, някои режисьори просто се страхуват от употребата му. С други думи, предпочитат да играят на сигурно. Зрителите обичат познатото. Защо иначе един римейк или 3D версия на познат филм се радва на такъв успех, без значение преди колко време е излязъл оригиналът?
Съвършено новите визуални похвати, сюжетни елементи и естетически елементи може да се окажат както златна мина, така и грандиозен провал, докато едно клише със сигурност ще има поне среден успех (колкото и да не ни се иска да е така).
Познатото се приема добре, дори да е омръзнало. Зрителите ще се чувстват в свои води, може би дори предвидимостта ще ги накара да си мислят, че режисьорът установява телепатична връзка с тях. А винаги ще се намерят снизходителни критици, които ще определят въпросния филм като „придържащ се към класически принципи“ и „напомнящ любими творби“.
Сигурно тази стратегия ви обижда поне малко, ако за вас киното е нещо повече от начин да убиете няколко часа. За режисьорите обаче тя е като чифт удобни домашни пантофи, които винаги можеш да обуеш и да се чувстваш добре. Или като онова старо кресло, което има няколко изхвръкнали пружини, но още е удобно и сърце не ти дава да го изхвърлиш.
Но стига домошарски сравнения, понякога клишетата наистина са необходими. Сигурно поне веднъж сте се чудили как, по дяволите, всички коли си стоят отключени с ключове на таблото, заредени догоре с бензин и без нито една лична вещ на собственика вътре (освен пистолет и бутилка скъп алкохол в жабката, защото всеки си носи тези две неща).
Това филм ли е или Grand theft auto? А как ли става така, че когато пребиете някого, за да му вземете униформата, тя се оказва точно вашия размер? Ще ви отговорим с въпрос – би ли ви било интересно да гледате филм, в който главният герой е арестуван за кражба на кола, докато е зареждал бензин или пък се разхожда с насинено око и измачкани дрехи, които сякаш са купени от гаражна разпродажба?
Този тип нереалистични и повтарящи се ситуации са необходими за развитието на сюжета. Всички злободневни подробности не могат да се включат в продължителността на филма, а и не е необходимо – някои неща се подразбират, с други пък просто сме свикнали.
Клишетата и свежите идеи в киното вървят ръка за ръка. Отношението на всеки зрител към тях е индивидуално, но ако подходите с разбиране и чувство за хумор, ще можете да се усмихнете даже на най-стереотипната престрелка… освен ако не премигвате от страх.
