Теми
Клинт Истууд и светът на хмонг

д-р Андроника Мартонова


„Съвременният човек си мисли, че е напуснал религиозния свят. Има няколко сфери, в които сакралното се очертава в нашата секуларна култура. Една от тези сфери е изкуството, въпреки че религиозното му значение е невинаги лесно осъзнавано.”
Мирча Елиаде¹

В спомените на големия италиански режисьор Серджо Леоне, младият Клинт Истууд присъства като особено видение: „Придвижваше се плавно в кадъра, сякаш плуваше. Много харесах елегантната му небрежност, макар че Клинт бе доста млад, доста гладко изпръснат и въобще доста… непокварен и чист на пръв поглед.  Лицето му и странното му присъствие ме интересуваха. Говореше малко и бе лесен за режисиране, защото бе толкова естествен. /.../ Студеният му глас внасяше особен вид митология.” ² Всъщност Клинт Истууд е запазил до голяма степен този образ и днес. По време на кариерата си (не само актьорска, но и също така режисьорска) е успял удачно да го уплътни, развие, детайлизира до специфични  микронива на нюанса. В новия му филм „Гран Торино” (2008), на който е режисьор, и изпълнява главната роля, неговата небрежност се движи по ръба на премерeната арогантност, мъжкарската нетърпимост и елегантния цинизъм. Непоквареността му е дълбоко скрита и копнее за реванш. Митологичният хлад на гласа му прелива в обертоновете на онова изръмжаване, което само един „боен пес” преживял Корейската война има право да си позволи. Защото в „Гран Торино” Истууд се слива великолепно с персонажа си Уолт Ковалски ³: току що овдовял ветеран, бивш служител на „Форд”, чиито свят се разглабя на съставните си части и всичко изглежда така, сякаш съвсем скоро няма да има и следа от минали достойнства, чест и справедливост. Така, сякаш...
Сблъсъкт с новите му съседи  - емигранти от хмонгския етнос (планински народ от Югоизточна Азия, съюзници на САЩ във Виетнамската война) провокират Уолт да се опита да сглоби света и да сложи ред. Не само навън, но и вътре в самия себе си. Без да иска помощ, дръзкия циник Ковалски, намира такава, в лицето на хмонг-тинейджъра Тао и неговата сестра Сю.

Само три месеца след показа на „Подмяната” (2008) можем да видим и още един режисьорски филм на Истууд. „Гран Торино” всъщност е част от многоаспектната мозайка, портретираща съвременна Америка, която кинаджията старателно реди като  пачуърк с лентите си „Птицата”, „Мостовете на Медисън”, „Момиче за милиони”. Този път Истууд майсторски скача в друга плоскост –  търси универсалните послания и ценности, конфронтирайки на пръв поглед крайни възприятия за света. Контрастите между  американското и азиатското, религиозността и привидно погубената вяра, огорчената саможивост и традиционното семейство – всичко това в хода на филма се помирява, намира алтернатива и смисъл. „Гран Торино” започва със смърт и завършва със смърт, а всъщност е филм за живота. За онзи живот, в който трябва да бъдем себе си, без значение кои сме и от къде идваме; в който трябва да открием правилния човек, пред когото като в храм, сакрално да се изповядаме;  за онзи живот, за когото трябва да намерим покой...

На пръв поглед изборът на Клинт Истууд да ситуира сюжета на филма в хмонг-общността изглежда екстравагантен и някак необичаен. В никакъв случай, обаче, не е случаен. Като мултиетническа страна Америка предоставя огромен фон от малцинства (в това число конкретно азиатски), през чиято призма, би могъл да се изгради конфликта в „Гран Торино”. Хмоните обаче носят своя специфичен исторически и културологичен бекграунд не само като етносоциална формация. В биографията на емигратнския си статус те се намират в сложни взаимотношения със САЩ и респективно американците. 
Както отбелязва Ханг Мей Као в статията си „Да израснеш хмонг-американец:  политиката на кръшкането и момичетата.”  ⁴, през 90-те години на ХХ век мощните медийни институцци в САЩ портретират повечето Югоизточно азиатски емигранти и по-специално младото поколениe хмони като „гангстери, нарушители, престъпници на закона” ⁵ . Пикът е през 1994-а, когато доайенът на телевизионния канал „Си Би Ес” (CBS) Морли Сафър ⁶ прави горещ репортаж в предаването си „60 минути” („60 minutes”). През април същата година излиза и обширната статия на Рой Бек „Мъчението на имиграцията Уосоу”, в популярното и реномирано списание „Атлантик Монтли” („The Atlantic Monthly”) ⁷ . Текстът описва сблъсъкът между хмонгската имиграция в град Уосоу, щата Уисконсин ⁸, и местните бели жители, като същевремено сравнява социалните структури на двете общности и усилията на държавата и социлните служби да помагат на югоизточноазиатския етнос. 

Всъщност авторът Рой Бек прави задълбочено журналистическо разследване, в което описва както негативните, така и позитивните аспекти на своеобразния микро мултиетнически модел. Една от основните проблемни точки, върху която той акцентира, е престъпността и изплуването на гангстерската активност от съседни селища, които „наемат” млади хмонг-емигранти от Уосоу. Паралелно с това щатските власти започват, под опеката на политически и религиозни лидери, правителна програма за азиатските бежанци.

Ореолът на "losers" ⁹ не свети обаче с непреодолимо ярка светлина – все пак медиите отчитат и факта, че някои от хмонгските, лаоските, камбоджанските и виетнамските общности се опитват поне малко да опровергаят и да се борят срещу този устойчив стереотип. Нищо, че лошият имидж вече е факт в масовото обществено съзнание, още преди да бъде изнесен „на яве” и проблематизиран от журналистите. ¹⁰

Родителите от хмонгската общност се оплакват, че им е трудно да се справят както с английския, така и с децата и подрастващите, и молят полицията за съдействие в борбата с престъпността. Ситуацията се усложнява и напрежението се усилва, когато местните бели млади започват да се включват в ганстерските групи на белите, воюващи с тези на азиатските. Жители на Уосоу протестират и срещу многочислеността на хмонгските семейства. Рой Бек акцентира и върху високата раждаемост на хмоните, липсата на семейно планиране и сексуална култура.

„Някои от хмоните казват, че имат малки семейства, но тяхната представа за „малки” е наличието на четири деца.”  ¹¹ – пише в репортажа си Бек. Социологическите проучвания на хмонгската общност показват и още нещо интересно – неонаталната и детската смъртност при етноса е много по-ниска в сравнения с местните афро-американци.

Причините са следните: югоизточноазиатците имат по-добър достъп до социалните служби и услуги, а отделно тяхната традиционна култура има особено и здравословно отношение към бъдещите майки, които не пушат, не пият и дори не напълняват по време на бременноста. Ето така изглеждат хмоните в една от най-цитираните американски публикикации по темата.

Да се върнем към филма „Гран Торино” на Клинт Истууд – абсолютната негативна представа за хмоните е залегнала примордиално не само в колективното мислене на американците, но и в съзнанието на Уолт Ковалски (доколкото можем да наречем и персонажа като native, т.е. роден, макар и не точно коренен, жител на Америка). Ветеранът от Корейската война ненавижда всички „жълтури” – или поне показва именно пренибрежително отношение, на места стигащо до отвращение примесено с цинизъм и тотална расова нетолератност. Или поне така в самото начало на кинотворбата. Сложният образ на Ковалски има заложена скрита мисия, която майсторски е мотивирана и развита в „Гран Торино”.

А тя е една страна – опознаване и приемане на Другия, Чуждия, Натрапникът, някогашния Враг (защото Уолт проектира екзистенциалния си опит от войната върху азиатците въобще). От друга обаче, именно разбирането ще го отведе до катарзис, себепречистване и решаване на вътрешния му конфликт.
Подходът на Клинт Истууд като режисьор на „Гран Торино” е реабилитаращ до голяма степен имиджа на хмонгската общност.

Неговите персонажи в никакъв случай не са "losers", макар да биват изкушавани именно да се плъзнат по нанадолнището на общоприетия стереотип. Може би тук трябва да отбележим и още един съществен факт, който от позицията на съвременността (ерго 2009 година) подпомага трансформацията на лошия имидж на диаспората в положителен еквивалент: в хуманитаристиката и азиатските изследвания (т.нар Asian Studies) все по-голямо внимание се отделя на Хмонг топика, характеризиращ се с конкретни и специфични черти.¹²

Всъщност Истууд в кинотворбата си щрихира най-ярките елементи, конструиращи до голяма степен транснационалната идентичност на хмонгската диаспора – както в Америка, така и по света. В съвременните студии се отделя специално място на т.нар. „Американски хмони”, което обозначава едновременно запазване на собствената специфичност,  особено в кръга на семейството, но и също така приемане на западния начин на живот. Интересното е, че във филма на Клинт Истууд американските хмони са представи така:  едните са вече натурализираните (и в творбата недвусмиселено са носители на повече отрицателен стереотипен имидж), а другите - тепърва извървяващи пътя на адаптацията и възпримещи западната култура. В „Гран Торино” слбъсъците се осъщесктвяват на няколко пласта – между различните хмони (като цяло, като общност) и американци; между хмони и хмонг-американци.

В подготвителния период на „Гран Торино”, режисьорът е работил с множество консултанти, с чиято помощ най-добре съумява да представи автентично и достоверно светът на хмонг, културата и битието им, което са не просто твърде различни от западнитите, а като цяло и от азиатските. За основните роли на представителите на хмонгското семейство Истууд прави дълъг кастинг. Целта му е била да намери актьори, които не са други азиатци, ами точно от хмонгския етнос.

Кои са, от къде идват и какво представлява по принцип Хмонг-етноса?
В ареала на Индокитай са по-познати с името Монг (Mong) ¹³ . Наименованието идва от китайския език, защото по исторически и археологически данни хмоните  населява Китай още преди самите китайци. В някои части на Виетнам и Тайланд народността се среща и с названието Мео: букв. обитателите на дивата трева; диви котки. Самият етнос се назовава Хмонг, което означава свободен човек.

Хмоните населяват Южен Китай, но през ХVІІІ в. започват миграция на юг в търсене на обработваема земя, продикувано от политическия натиск на Китай. Днес най-голяма концентрация на етноса има в Югоизточна Азия, по конкретно във Виетнам (около Ханой), Лаос, Тайланд (в района Утхай) и Бирма (Мианмар). Етническата група се разделя на няколко субкултурни девизии. ¹⁴

През 70-те години, в следствие на т.нар. „Свещенна война в Лаос” и преди това във Виетнам - хмоните застават на страната на американците. Това е и причината много от тях да намерят убежище в САЩ, където в момента са около 300 хиляди и са централизирани в щатите Уисконсин, Минесота и Калифорния. Но също така диаспори живеят и във Франция, Австралия, Френска Гвиана, Канада и Аржентина.

В социален аспект, хмонгските фамили се разделят на кланове ¹⁵  и всяко име дава принадлежността на клана. В Щатите основно са Хър (Hawj), Моуа (Muas), Тхао (Thoj), Ванг (Vaaj), Сионг (Xyooj) и Янг (Yaaj).  Във филма си Истууд използва фамилната ономастика, като назовава едно от основните главни действащи лица именно Тхао.

Принципът на контрастите е основен структуриращ модул във филма. Понятията се противопоставят за да се изведат на преден план културните различия между американци и хмони, а и също така за да се достигне до универсалната смисловост. Главните контрапункти са: празно пространство (къщата на Ковалски) и препълнено (домът на съседното хмонгско семейство); къща (Ковалски) и дом (при Сю и Тхао); отсъствието на семейство (Ковалски) и реално съществуващият клан (хмоните); отчуждението между родители и деца, еквивалентно на отсъствие в духовния смисъл на думата (Уолт) и силната връзка между поколенията (хмонг); смъртта (погребението на съпругата на Ковалски) и раждането (празненството по кръщаването на малкото хмонгско бебе).

Културната идентичност и специфика на хмонгския свят най-отчетливо се проявява в „Гран Торино” в ключовия епизод при събирането на клана и поканата на Сю към Ковалски да изпие по бира в съседната къща. Особено силно е акцентирано върху конституирането на храненото, трапезата, изобилието на всевъзможни ястия. Този елемент е от съществена значимост за общности принадлежащи към ареала на Югоизточна Азия, защото има централна ролева функция и сакрализирано конотира здравите и устойчиви връзки във фамилята – или т.нар киншип (kinship ¹⁶ ). Сцената е ключова и с присъствието на хмонгския шаман – изключително характерна фигура за религиозната обредност ¹⁷ на хмоните. Шаманът - хмоните го наричат Siv Yis, букв. Човек, който може да лекува, Господар на духовете. Великолепно изобразен в „Гран Торино”, той е носител на абсолютната теофания, която отвежда Уолт Ковалски не просто до състояние на катарзис, но и до състояние на дълбока скрита йерофания, чрез акта на разкриване и разбиране на чуждата mysterium tremendum ¹⁸ .

Всъщност темите за шамана, както и за детайлната инкорпорация на хмонгската идентичност в кинотворбата на Клинт Истууд, са изключително дълбоки и предполагат пространен анализ, а този текст е само уводен.


---------------------------------------------------------------------------------
          ¹Елиаде, Мирча. Сакралното в секуларния свят. — Философски алтернативи, 2008, № 5-6, с.10 - 11
          ² Simsolo, Noël. Conversation avec Sergio Leone. Paris, Petit bibliothèque des Cahiers du cinema,1999, p. 84-89
          ³ По време на конференцията „Изкуствоведски четения” 2009, ст.н.с. ІІ ст. Румяна Каракостова от сектор „Музикален театър” направи много интересен коментар, тръгващ от  съпоставката на славянския произход на името Ковалски с това на Буковски -  главния персонаж от филма „Коса” (1979) на Милош Форман. Всъщност общи теми като  войната в Корея и във Виетнам, малцинствена група – били те хипи движение или етнос (хмонг) – също присъстват  и дават възможност евентуален компаративен анализ между „Коса” и „Гран Торино” да бъде реализиран. Естествено, тази провокативна задача е предмет на друг текст. 
          ⁴ Hang, May Kao. Growing Up Hmong American: Truancy Policy and Girls. ─ Hmong Studies Journal, Vol.2,  No. 1, 1997 http://hmongstudies.com/HSJ-v1n2_Hang.pdf
          ⁵ Ibid.
          ⁶ Morley Safer, повече за него във: http://www.cbsnews.com/stories/1998/07/09/60minutes/bios/main13545.shtml
http://en.wikipedia.org/wiki/Morley_Safer
         ⁷ Статията е достъпна за българските читатели в своя електоренен вариант, в сайта на изданието: http://www.theatlantic.com/politics/immigrat/beckf.htm
Beck, Roy. The Ordeal of Immigration in Wausau. — The Atlantic Monthly, 1994, April, v.273, no.4. (326.3/B38), 84-97
         ⁸ В Америка, хмоните са централизирани в следните щати: Уисконсин, Минесота и Калифорния.
         ⁹ Конотацията на „губещите” носи и смисъла на дълготрайно неуспяващи, неприспособими, неизплуващи, вечно на дъното – без значение дали и колко усилия полагат.
        ¹⁰ В контекста на комплекса „медии / етноси”, разположен в автономни нации - държави не можем да не включим разсъжденията на Арджун Ападурай по повод на модерното и глобалното.  Масмедиите често създават, подхранват и се хранят от микронаративите на маргиналните етнически групи. Често процесът на глобализация им отрежда ролята на фактори , които скъсяват дистанцията между т.нар елити и по-ниските слоеве.  Същевременно браншове от диаспорите, обвързани с опозиционни, националистически, репресивни или сеператистки движения, също експлоатират медийната изобретателност.  Всичко това може да бъде погледнато от позитивна гледна точка:  така се   разчупва  монотонността , провокира се масовото въображение и се създава „ново усещане за глобалното като модерно и за модерното като глобално”.  
        Виж: Ападурай, Арджун. Свободната модерност. София, ЛИК, 2006, с.84 -88
        ¹¹ Beck, Roy. The Ordeal of Immigration in Wausau. — The Atlantic Monthly, 1994, April, v.273, no.4. (326.3/B38), 84-97http://www.theatlantic.com/politics/immigrat/beckf.htm (15.04.2009)
       ¹² Към изследванията посветени на хмоните можем да прибавим дълъг списък, някои от тях се намират в авторитетното научно списание „Hmong Studies Journal”  (http://www.hmongstudies.com/HmongStudiesJournal).
        За повече подробности виж разработките:
        Entenmann, Robert; Falk, Catherine; Her,Vincent K.; Huang, Hao; Julian, Roberta; Lee, Gary Yia; Lee, Mai Na M.; Mottin, Jean.; Moua, Teng; Perez, Miguel A. & Moua, Long Julah & Pinzon-Perez, Helda; Thao, Yer J.; Yang, Kao-Ly  и др.
        ¹³ По стандартите на IPA (International Phonetic Alphabet) Hmong се транслитерира като  [ m̥ɔ̃ŋ ]  с ясно макрирано придихателна съгласна „м”  и носовка в среден тон в края на думата, а  Mong  - [ mɔ̃ŋ] .
       ¹⁴ Повече за разделението на Хмонгската общност в етнографски план виж:
        Tapp, Nicholas. Cultural Accommodations in Southwest China: The "Han Miao" and Problems in the Ethnography of the Hmong. ─ Asian Folklore Studies (Nanzan Institute for Religion and Culture), Vol. 61, No. 1, pp. 77-104, 2002 http://www.jstor.org/stable/1178678  (15.04.2009)
        ¹⁵ Дефинирането на клановете обуславя и строгото спазване на екзогамия.  
        ¹⁶ Киншип е повече от корелациите в семейството. Това е ненарушимият генеалогически вертикал, обвързващ биологичните, историческите, културните и духовните членове на едно фамилно общество. Киншип е устойчива, традиционна и организираща структура на етническия социум.
         Подробно по темата виж сборника:
         Janowski, Monica (Ed.), Kerlogue, Fiona (Ed.). Kinship and Food in South East Asia. Copenhagen, 2007, NIAS (Nordic Institute of Asian Studies) press
         ¹⁷ Автохтонните вярвания на хмоните нямат точно наименование в конкретиката на определена религиозна система. Характерни са шаманизма, анимизма и идеята за връзката между душата с останалия цвят.  Интересно е да отбележим, че според хмонгските представи човекът приютява много души, чиито брой може да е различен - 2, 3,7, 9, 12, дори 32. Не е задължително тези души да са строго човешки – те биха могли са на растение или животно. В този аспект много ненатрапчиво Клинт Истууд внася следния детайл в психо-физическия образ на Уолт Ковалски -  като лайтмотив ветеранът многозначително ръмжи подобно на любимото си куче, с което много по-добре се разбира, отколкото с хората около него. 
        ¹⁸ лат. Тайна, от която потръпващ