Преди години ситуацията с холивудските филми беше далеч по-различна и предвидима. Сезонът на летните блокбастъри започваше чак през юни, а през декември на екран излизаха повечето филми с аспирации да се борят за академични отличия.
Септември и януари съответно пък бяха месеците, в които студията да пуснат проектите, които едва ли не ги е срам, че са продуцирали и не се надяват да си възвърнат много пари от техния показ.
С времето, разбира се, компаниите нахитряха и започнаха да пускат сред плявата и някое по-голямо заглавие, което няма шанс изправено срещу поредната серия пиратски или роботски приключения, но в пряк двубой с нискобюджетни изтърсаци има голям шанс да блесне. Началото на август ме кара да се замисля, че явно и този месец ще трябва да го зачислим към тази категория, като всъщност въобще нивото на американските дъвки за очите вече е безумно ниско целогодишно.
Показателно е, че от днес за вниманието и парите на зрителите ще се борят „Каубои и извънземни“ и „Възходът на планетата на маймуните“. Аз определено обичам приключенски филми. И на фантастика също не отказвам. Но когато легендарни актьори буквално се правят на маймуни за още малко внимание в жизнения си път, то положението става повече от трагично.
Същото важи и за опитите да съживяваш прашен франчайз, които просто подчертават творческото безсилие на същите тези сценаристи, които преди няколко години стачкуваха за по-високи заплати.
Заглавието на „Каубои и извънземни“ казва достатъчно за сюжета на филма. Каубои ще се трепат с извънземни, които отново са го закъсали с природните ресурси във вселената и са опряли до Земята. Дотук нищо изненадващо. Изненадващото е колко креативен талант има събран зад подобно недоразумение – Джон Фавро (режисьор на „Железен човек“), Стивън Спилбърг (продуцент) и актьорите Даниел Крейг, Харисън Форд, Сам Рокуел, Пол Дано, Кланси Браун. За цвят е добавена и Оливия Уайлд, която участва без причина във всеки втори холивудски филм през настоящата година.
Актуалният Джеймс Бонд разбира се е докопал вражеско оръжие с чиято помощ и тази на местните индианци и каубойци ще даде отпор на извънземната сган. Липсата на оригинален сюжет можеше да се замени с впечатляваща визия, качествени специални ефекти, динамичен монтаж и повечко екшън сцени.
Всичко това отсъства и в резултат се точи нещо като по-дълъг епизод от фантастичен сериал по AXN. Да не говорим, че дизайнът на извънземните ми напомни за мейкинг на „Хищникът”, който наскоро гледах от Blu-ray изданието на филма. Та в култовата класика с бате Арни първо от Fox са пробвали сами да създадат чудовището, но са се провалили мощно. Тогава на помощ идва Стан Уинстън и резултатът е легендарен, както на всички ни е известно. Тук обаче от Universal и Paramount явно не са стигнали до експертно мнение и резултатът е поредната слузеста, насекомоподобна гад, която по отива на треторазреден екшън със Стивън Сегал, сниман в България преди 10 години.
Даниел Крейг е напълно безучастен към присъствието си във филма. Харисън Форд е трагичен в опитите си на стари години да поддържа имиджа на коравия и изобретателен герой, който всички обичаме от 80-те години на миналия век и превъплащението му в иконичния образ на Индиана Джоунс. Един от най-талантливите актьори на по-младото поколение, Сам Рокуел, е буквално изгубен в превода и е лишен от обичайната му неотразима харизма. Пол Дано е на екран за мигове преди да изчезне трайно до финалните надписи. Единствено някакси носталгично приятно ми стана да видя Кланси Браун отново на екран във високобюджетен филм.
И за да не реши някой, че съм безпричинно жесток към тази прашна история за кравари с пищови и свирепи инопланетяни, то ще побързам да кажа, че и „Възходът на планетата на маймуните“ не успява да предложи качествено забавление в началото на август.
Сценаристите са решили да прибягнат към модния похват да се разкаже предисторията на вече добре позната история. И за вкус да прибавят важни послания за отговорността ни пред природата и по-сериозното отношение, което трябва да имаме към нея, ако не искаме сами да се затрием като вид.
За съжаление същата история вече беше разказана преди 10 години, но с акули, а филмът се казваше „Синята бездна“, който лично на мен ми беше далеч по-забавен и със сигурност беше зареден с доста повече екшън. Тук разбира се много хора сигурно ще се умилят при вида на компютърно създадените маймуняци, които благодарение на WETA Digital (студиото създало АВАТАР, както услужливо сочи рекламната кампания) изглеждат изключително реалистично и изразително предават всички присъщи и нам емоции чрез мимиките на лицето си.
Еми не знам защо, но на мен филми с животни, които се правят на хора, не са ми особено интересни. При все това предишната трактовка по темата на Тим Бъртън от преди 10 години, която всички заклеймиха като трагична, ми беше значително по-увлекателна за времето си, най-малкото защото имаше достатъчно екшън сцени и съспенс.
Във „Възходът на планетата на маймуните“ ставаме свидетели на израстването на маймуната Цезар, която не на шега явно е чела българска история, защото по примера на хан Кубрат ни демонстрира с клечки как една маймуна е слаба, но всичко заедно са велика сила. Черпейки вдъхновение от собствения си успешен сериал Fox са спретнали едно леко бягство от затвора, което се реализира благодарение гения на генетично поумнелия Цезар. Следва бягство към свободата и сблъсък с 5 патрулки от полицията на Сан Франциско. А и една огромна маймуна се прави на Джон Маклейн в желанието си да свали хеликоптер без патрони.
Горе-долу май в това се изчерпва действието във филма. Никой от истинските актьори не успява да докара по-убедително изпълнение от това на компютърно генерираната маймуна, а Фрейда Пинто е пришита към историята вероятно, за да бъде привлечена огромната индийска публика.
Направо е неясно на какви точно резултати се надяват от Fox с подобен филм, за да рестартират успешно един от известните си франчайзи.
Силно ме съмнява да постигнат заложената във финансовия си план цел. А на всички зрители, които се запътят към киносалоните тези дни препоръчвам да не скачат на премиерните заглавия, а да си изберат нещо друго. Макар и също да не се перфектни, филми като „По приятелски“ и „Капитан Америка: Първият отмъстител“ предлагат доста по-добро забавление в сезона на летните отпуски.
С времето, разбира се, компаниите нахитряха и започнаха да пускат сред плявата и някое по-голямо заглавие, което няма шанс изправено срещу поредната серия пиратски или роботски приключения, но в пряк двубой с нискобюджетни изтърсаци има голям шанс да блесне. Началото на август ме кара да се замисля, че явно и този месец ще трябва да го зачислим към тази категория, като всъщност въобще нивото на американските дъвки за очите вече е безумно ниско целогодишно.
Същото важи и за опитите да съживяваш прашен франчайз, които просто подчертават творческото безсилие на същите тези сценаристи, които преди няколко години стачкуваха за по-високи заплати.
Всичко това отсъства и в резултат се точи нещо като по-дълъг епизод от фантастичен сериал по AXN. Да не говорим, че дизайнът на извънземните ми напомни за мейкинг на „Хищникът”, който наскоро гледах от Blu-ray изданието на филма. Та в култовата класика с бате Арни първо от Fox са пробвали сами да създадат чудовището, но са се провалили мощно. Тогава на помощ идва Стан Уинстън и резултатът е легендарен, както на всички ни е известно. Тук обаче от Universal и Paramount явно не са стигнали до експертно мнение и резултатът е поредната слузеста, насекомоподобна гад, която по отива на треторазреден екшън със Стивън Сегал, сниман в България преди 10 години.
И за да не реши някой, че съм безпричинно жесток към тази прашна история за кравари с пищови и свирепи инопланетяни, то ще побързам да кажа, че и „
Във „
Горе-долу май в това се изчерпва действието във филма. Никой от истинските актьори не успява да докара по-убедително изпълнение от това на компютърно
