Калин Николаев Николов е роден на 18.03.1982 г. в София – композитор.
Първоначално Калин Николов работи като тонрежисьор, аудиомантажист и композитор в ARS Digital Studio. Там се запознава с известения автор на театрална музика Асен Аврамов, който го въвежда в театъра. Едни от най-впечатляващите му музикални композиции са към спектаклите на режисьора Явор Гърдев. Първата им професионална среща, обаче не е в театъра а в радиото, където работят заедно по проект, следват няколко уъркшопа и от тук нататък съвместната им дейност се премества в театъра с мултимедийните и авторски композиции на спектаклите „Във въздуха” от А. Шипенко, и „Марат/Сад” от П. Вайс (съвместно с Асен Аврамов), „Живот x 3” от Я. Реза, „Пухеният” от М. Макдона, „Бурята”, „Крал Лир” от У. Шекспир, „Крум”, „Старицата от Калкута” от Х. Левин и др.
Композиторът Калин Николов определено е сред предпочитаните творци на театрална музика и от младото поколение режисьори от първото десетилетие на 21 век. В творческата му биография са вписани композициите към проектите на Младен Алексиев „Трансферату”, „Каскандо”, Blue Print Project (за Българското национално радио), на Веселин Димов за „Фрида”, на Крис Шарков за „Макбет” и др.
Авторски композиции към театрални спектакли: „Арт” – Я. Реза, „Когато дъждът спря да вали” – А. Бовел, „Хамлет” – У. Шекспир, „Нощна Пеперуда” – П. Гладилин, „Пухеният”, „Ръкомахане в Спокан” – М. Макдона, „Вуйчо Ваньо” – А. П. Чехов, „Крал Лир”, „Ричард III” – У. Шекспир, „Фрида” – С. Домазет, „Пиесата за бебето”, „Козата, или коя е Силвия?” – Е. Олби, „Макбет” – Х. Мюлер, „Калигула” – А. Камю, „Валентинов ден” – Ив. Вирипаев, „Крум”, „Старицата от Калкута” – Х. Левин, „Живот Х 3” – Я. Реза, „Марат/Сад” – П. Вайс (международна копродукция на Триумвиратус Арт Груп, Асоциация Теорем, ДТ „Стоян Бъчваров”, Варна, Hebbel Theatre, Берлин, Германия, Асоциация на холандските театри, Театрален фестивал, Вилньов Д'Аск, Франция, авторска музика, мултимедия), „Балът на крадците” – Ж. Ануи, „Дело” – А. В. Сухово-Кобилин, „Във въздуха“ – Ал. Шипенко, „Момо” – М Енде, „Попове и вещици” – авторски спектакъл на Пл. Марков, „Нищо по-хубаво” – О. Буковски, „Радост за моето сърце” – К. Чъчил, „Бурята” – У. Шекспир (реж. Явор Гърдев, Адана, Турция), „Методът Грьонхолм” – Ж. Галсеран (Театър на Нациите, Москва, РФ), „Пир по време на чума” – Ал. Пушкин (Schloss Trebnitz – Brandenburg, Germany - в рамките на Международен Театрален Workshop), „Пентезилея“ по Хайнрих фон Клайст (Schloss Trebnitz – Brandenburg, Germany - в рамките на Международен Театрален Workshop) и др.
Авторски композиции към игрални филми: „Дзифт” (реж. Я. Гърдев, 2008), „Аз съм ти” (реж. П. Попзлатев, 2012), „Щастливи заедно” (реж. Й. Меламед, 2012) и др.
Носител на наградите за авторска музика:
Икар 2012 за „Ричард III” от У. Шекспир, реж. Пл. Марков, ТМПЦ –Варна, ДТ „Стоян Бъчваров” Аскеер 2012 за „Ръкомахане в Спокан” от М. Макдона, реж. Я. Гърдев, НТ „Иван Вазов”, и за „Нощна пеперуда” от П. Гладилин, реж. Я. Гърдев, НТ „Иван Вазов” Икар 2008 за „Старицата от Калкута” от Х. Левин, реж. Я. Гърдев, Театър 199 Аскеер 2006 за „Крал Лир” от У. Шекспир, реж. Я. Гърдев, НТ „Иван Вазов”
„Обикновено начинът, по който работя за театрални проекти, е един и същ. Опитвам се да присъствам на възможно най-много репетиции, включително и на първите, на маса. Запознавам се с актьорите, ако не познавам някого от тях, разговарям със сценографа – какво мисли за съответния проект. Това, което дава посока на музиката, като имаме предвид и текста, са разговорите с режисьора, сценографското решение, а понякога дори и актьорите. От там нататък всичко се ражда по време на репетициите. Обичам да работя в залата, докато се репетира. Разбира се, винаги има неща, които довършвам извън театъра. Между другото така работих и по филма „Дзифт”, на терен, със слушалки, докато се снима.” Калин Николов Анна Топалджикова, списание ЛИК, брой 5, 2012 г.
„Имам опит от работа с двама композитори – Асен Аврамов, от 1994 до 2003, и Калин Николов. За мен е важно музиката да се пише за спектакъла. Въпросът е по какъв начин композиторът участва в процеса. В повечето случаи композиторът е прихождащо лице, което вижда спектакъла в различни фази и тогава включва въображението си. С Калин Николов работим по друг начин. Той (беше само на 22 години, когато започнахме) участва в целия процес от самото начало. Обикновено има повече функции: по монтажа на спектакъла, после прави видеа, които заедно монтираме, а напоследък правим и снимките, т.е. той участва в целия процес. Когато музиката изхожда от репетиционния процес – от началото до края – при необходимата адекватност, каквато Калин притежава, много добре започва да се оформя структурата и звученето на спектакъла. Тогава той има възможност още по време на репетициите да нахвърля и да експериментира, докато намерим общото звучене. Напоследък виждам като тенденция все по-малко направени неща да отиват на вятъра и да отпадат. Въпросът да осъзнаеш един спектакъл и възможността да разбереш, че той няма нужда от музика – както е в „Козата или Коя е Силвия”.
Из интервю на Панайот Денев с Явор Гърдев, „Не съм за творчество в самота”, 28 март 2013 г. http://lik-bta.bg
