Често впечатляващите трейлъри ви подлъгват в кино салона, където гледате скучен и слаб филм. Колкото и да не ми се иска да звуча тенденциозно или да изпадам в крайности, но трейлърите, които представят някое филмово заглавие са лъжа, е поне донякъде.
Обратното е голяма рядкост, но също се случва – непохватните и аматьорски трейлъри понякога крият зад себе си силни продукции. Разбира се, оптималният вариант е еднакво добро ниво на филма и трейлъра му.
Защо обаче наблюдаваме толкова много несъответствия между качеството на заглавието и краткото му представяне? Не е ли това единствената задача на трейлъра като изразна форма – да ни даде точна представа за съдържанието и стила на филма?
Всъщност не. Трейлърите целят предимно да ви привлекат в салона, без значение дали вие сте зрителят, който наистина се интересува от съответното заглавие. Отново, за да не звуча тенденциозно (и с риск да ви досадя малко), пояснявам, че това не е абсолютна истина за всички филми, нито пък е напълно негативен ефект, но сигурно вече ви е ясно, че не трябва да се доверявате на всичко, което виждате. Трейлърите се раждат през далечната 1913 година и преминават през различни форми и основни стилове, но не се променят фундаментално.
Любопитно е, че в самото си начало те са били излъчвани след филма, а не преди него. Тази практика се оказва неуспешна, тъй като всички зрители напускат киното след края на прожекцията. В наши дни не можем да избягаме толкова лесно от тях. Трейлърите са в кино салоните, по телевизията, в интернет, на DVD изданията на филмите, в мобилните приложения, свързани с кино…
Но да се върнем на основния въпрос – защо и как ни лъжат трейлърите? По същността си, те са рекламен материал и точно както рекламите, трябва да представят продукта в най-добрата му светлина. Ако разполагат с наистина добър продукт, нещата са много прости, но ако това, което трябва да се рекламира не е толкова впечатляващо само по себе си, то трябва да започне да изглежда такова.
Динамичният монтаж на разнообразни кадри, добавянето на епична музика и многократното споменаване на всички звезди, които участват във филма, са сравнително лесен начин за привличане на зрителя, дори самото заглавие да не е особено силно.
Но когато отидете да гледате филма, ви прави впечатление, че разнообразието на сцени, което сте видели в трейлъра, изчерпва въображението и таланта на оператора и режисьора, грабващата музика изобщо не присъства в саундтрака, а известният актьор, чието изпълнение сте искали да видите, се появява на екрана за една-две минути.
Сигурна съм, че сте изпадали в подобна ситуация поне веднъж. Поне веднъж. Дори да следите внимателно филмовата сцена и да отсявате качествените продукции от плоското масово забавление, можете да повторите тази грешка. Не е трудно да се подлъжете по трейлър, особено ако го гледате в киното. Времето и обстановката, в която се прожектират трейлърите, са особено подходящи за задържане на вниманието на зрителя. Представете си как сте се настанили удобно в киното, нямате търпение да се отпуснете и да гледате филма. В този момент единственият обект, който занимава съзнанието ви е екранът. Огромният кино екран в напълно тъмното помещение.
Липсата на странични дразнители (за удобство на обяснението, изключваме от числото на дразнителите децата, които се тъпчат с чипс, пуканки, тиквено семе, варена царевица или каквото друго се сетите) е както причината за поглъщащата сила на киното, така и за объркващата природа на трейлърите.
Не са рядкост и случаите, в които в трейлъра на някой филм присъстват сцени, които не могат да бъдат видяни в самия него. Не се оплаквам от допълнителното съдържание, особено ако става дума за някои любим франчайз, но наличието на такива кадри отново може да изгради грешна представа за самия филм.
Не искам да ви настройвам негативно, а по-скоро да споделя личните си виждания за грешните очаквания, които ни създават трейлърите. Те могат да бъдат и изключително впечатляващи и да отразяват реалистично качествата на съответния им филм. Не всички трейлъри обаче са такива. Кой знае, може някой ден да станат.
Любопитно е, че в самото си начало те са били излъчвани след филма, а не преди него. Тази практика се оказва неуспешна, тъй като всички зрители напускат киното след края на прожекцията. В наши дни не можем да избягаме толкова лесно от тях. Трейлърите са в кино салоните, по телевизията, в интернет, на DVD изданията на филмите, в мобилните приложения, свързани с кино…
Динамичният монтаж на разнообразни кадри, добавянето на епична музика и многократното споменаване на всички звезди, които участват във филма, са сравнително лесен начин за привличане на зрителя, дори самото заглавие да не е особено силно.
