Иван Ласкин - Артист

Иван Славчев Ласкин е роден на  10.03.1970 г. в гр. София, актьор.
Завършва актьорско майсторство при проф. Здравко Митков в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” (1994). Дебютира в ролята на Джими Портър („Обърни се с гняв назад” – Дж. Озбърн) в МГТ „Зад канала” (1994).
Работи в МГТ „Зад канала” (1994 – 1997) и в Театър „Българска армия” (от 1997). Гастролира в НТ „Ив. Вазов”, НДТ „Сълза и смях”, Театър „199”.

Театрални роли: Клавдио, Макбет, Дон Педро, Ромео, Бенволио, Антифол („Мяра според мяра”, „Макбет”, „Много шум за нищо”, „Ромео и Жулиета”, „Комедия от грешки” – У. Шекспир), Брик („Котка върху горещ ламаринен покрив” – Т. Уилямс), Иванов („Таня, Тяня” – О. Мухина), Робърт Дъдли („Елизабет или кралицата девственица” – К. Симеон), Уърдинг („Колко е важно да бъдеш сериозен” – О. Уайлд), Джон Фрийман („Четвъртата сестра” – Я. Гловацки), Мъжът („Без контрол” – Д. Шпиро), Кудимов („По-големият син” – Ал. Вампилов) и др.

Кино и телевизионни роли: Васко („Васко да Гама от село Рупча”, 1986 – реж. Д. Петров), Влади („Дунав мост”, 1999 – реж. Ив. Андонов), Иван Шибилев („Хайка за вълци”, 2000 – реж. С. Трифонов), Стан („Отвъд чертата”, 2003 – реж. И. Добрев) и др.

Участва в чуждестранни филмови продукции като актьор, в телевизията като сценарист, продуцент и автор на клипове.
Носител на национални награди.

Едно от най-популярните лица на българското кино и театър Иван Ласкин започва актьорската си кариера със снимките на един от най-известните детски телевизионни филми у нас – „Васко да Гама от село Рупча”. Режисьор на този филм е Димитър Петров, който е носител на „Златен лъв”. След като завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” в класа на проф. Здравко Митков, Ласкин стартира професионалната си театрална изява на сцената на театър „Сълза и смях”. Играл е на сцените на почти всички софийски театри, а на сцената на Театър „Българска армия” е известен с ролите си в постановки на Красимир Спасов, Крикор Азарян, Николай Ламбрев и Стефан Москов.

Началото:
„Станах актьор, защото осъзнах, че няма с какво друго да се занимавам. Ако занапред открия нещо друго, смислено, свързано с изкуството, бих се захванал с него. Професията ми е интересна и интересът ми към нея се е запазил и до днес. Попаднах в един много хубав клас, сред много добри преподаватели. Имах шанса да бъда разпределен в няколко централни роли: Ромео от „Ромео и Жулиета” на Шекспир, Анубис от „Адската машина” на Кокто, Джордж от „Нашият град” на Торнтън.”
Из интервюто на Валентина Михайлова, публикувано в сп. Театър, бр.10/11/12, 1998, с. 7.

За Театър „Българска армия”:
„Без капка ирония и без никакво намигване мога най-сериозно да заявя, че това е един от най-добрите театри. Той ми даде път, направи ме полуактьор, защото ако искам да съм цял актьор в истинския смисъл на думата, би трябвало да съм като Наум Шопов. Но важното е, че съм тук, в този театър, това е главното.”
Из интервюто на  Ивон Димитрова, публикувано в сп. Театър, бр. 1 – 3, 2009, с. 16 – 17.