Теми
Исторически герои или какво се случва с вампирския жанр в киното

от Калина Иванова

Разглеждайки предстоящите премиери за това лято, се натъкнахме на няколко интригуващи заглавия, но има едно, което не просто провокира интереса ни, но и ни изуми. Това е “Ейбрахам Линкълн: ловецът на вампири”. Българската премиера на хорърът е на трети август, а сюжетът е връх на абсурда, който рядко се постига в жанра. Шокиращото тук не е количеството насилие или ужасяващите плодове на болното въображение на авторите, а несъвместимостта между главния персонаж и неговата дейност.

Тимур Бекмамбетов претворява за големия екран едноименния роман на Сет Греъм-Смит, чиято е заслугата (или вината) за това невъобразимо превъплъщение на легендарната историческа фигура.



В поредицата с нетърпение ще очакваме и “Хари Труман: повелителят на зомбитата”, както и “Ричард Никсън: нинджа-върколак”. Шегувам се, разбира се. Колкото и неподходящ и неуважителен да е този сценарий за Линкълн, ние ще се въздържим от коментар преди да сме видели резултата, но все пак се опасяваме, че това ще е хаотична смесица от несъвместими мотиви и образи, а не приятно сюрреалистично преживяване със закачлива алюзия с реални лица.

По този въпрос засега можем предимно да гадаем, но има още нещо, което се питаме: какво се случва с вампирския жанр в киното? Ще виждаме ли още плашещи, драматични и остроумни филми с жадни за кръв протагонисти или ни очакват блестящи момчета, срамещи вампирския род и американски президенти, избиващи без милост съответния род?

За жалост няма как да си отговорим на този въпрос. Вместо да се вглеждаме в неясното бъдеще, днес ще погледнем в миналото, за да си припомним някои от метаморфозите, през които преминават вампирите в рамките на седмото изкуство. Най-ранните появи на вампири в киното се различават от традиционната представа за жадни за кръв чудовища. Във филми като “Вампирът” (1913) и “Имаше един глупак” (1915) се третират мотиви за жената вамп, която прелъстява мъже с фаталния си чар и се възползва от влиянието си върху тях, за да им навреди.

Носферату

Първото заглавие, в което се появява конвенционален вампир като тези, познати от митологията и фолклора, е “Носферату: симфония на ужаса” (1922). Филмът е интерпретация на класическия роман на Брам Стокър с леки изменения в сюжета и имената на героите.



Граф Дракула тук е граф Орлок, но освен името, нищо от ужасяващата му природа не търпи промяна. Филмът днес има култов статус и бива смятан за класическо заглавие както във вампирския поджанр, така и в хорър средите като цяло.

Дракула

Мрачен и вълнуващ персонаж като граф Дракула в никой случай не би могъл да се размине само с една интерпретация – “Дракула” (1931) е доказателство за това.



Още една класика, полагаща основите на ранното кино на ужасите, “Дракула” ще бъде помнен и заради легендарното изпълнение на Бела Лугоши, чиито особени жестове и унгарски акцент са толкова характерни, че стават част от персонажа. Същите или сходни събития биват преплитани в сценарии и до днес, но нашата цел не е да изброим всички заглавия, в които те присъстват.

По-интересното е, че вампирите постепенно навлизат в разнообразни жанрове – драма, комедия, научна фантастика, фентъзи, дори в порнографията (но за това и на нас не ни се иска да ви даваме подробности). В следващите редове са филмите, които по една или друга причина заслужават внимание. Поне повече от нечия блестяща кожа и диета от горски животни.

Подземен свят (2003 – 2012)

Тетралогията бяга далеч от стандартното представяне на вампирите като самотни и мистериозни господа в елегантни дрехи. Вселената на франчайза е разнообразена и от присъствието на върколаци, които също не са като тези, които вече познавате.



Неочакваните моменти в развитието на сюжета, силното визуално изпълнение и наличието на властен женски персонаж в лицето на Селийн правят поредицата интересна и вълнуваща за гледане.

От здрач до зори (1996)

Когато Куентин Тарантино и Робърт Родригез работят заедно, резултатите са потресаващи във всяко едно отношение. “От здрач до зори” не прави изключение.



Освен, че е силен, забавен и брутален, филмът е брилянтен отговор на въпроса как могат да се смесят банкови обирджии и секси вампирка.

Интервю с вампир (1994)

Макар скоро да си припомнихме този филм, не може да го пропуснем и тук.



Въпросното интервю разкрива всички мрачни кътчета в душата на главния герой, незадоволените му нужди, стремежите му и болната му съвест.

Блейд (1998)

Колкото вампирски, толкова и екшън филм, “Блейд” е част от вълната филми, представящи кръвожданите вампири в различна светлина.



Блейд от заглавието е полувампир, получовек, който не зависи от дневната светлина и използва това свое предимство, за да преследва вампирите и да сее справедливост.

Яростно (1977)

Я преставя съвършено различна концепция за съществото, което се храни с кръв, но общо погледнато, героинята му е вампир.



След тежка злополука Роуз претърпява серия интервенции, целящи да възстановят засегнатите тъкани и органи. Нещата обаче не се развиват съвсем по план, тъй като младата жена проявява странни реакции към лечението като смъртоносно жило, апетит за кръв и способност да заличава паметта на жертвите си.

Странен и откровено ужасяващ, “Яростно” е образ на вампирите през призмата на Кроненберг.