Начало »

Новини

Рецензии Истинският Люин Дейвис – химн на неудачника

Истинският Люин Дейвис – химн на неудачника

Рецензии
Истинският Люин Дейвис – химн на неудачника

13.01.2014, 12:42 | Видяна: 2086 | синефиш.бг | dalt | РЕЦЕНЗИЯ

“Ако не е ново, но не остарява, значи е фолк”
Люин Дейвис – незначителен музикант

В началото на 60-те години, в изкуството настъпва период на безвластие – старото все не си е отишло, но му е време, а новото все още прохожда в търсене на подходяща форма и съдържание. Задал се е преход, но всичко е в мъгла. От нея по-късно ще се оформят течения и тенденции в поп-културата, които ще преобърнат на свой ред консервативните вкусове.

Истинският Люин Дейвис

В кафенетата на Гринидж Вилидж, център на интелектуалното усилие в Ню Йорк, музикалната сцена е пълна с млади хора, предимно сърдити, които се опитват да привлекат вниманието на публиката. Те са много, почти еднотипни, бардове, свирещи на китара, пеещи соло или в дует, рядко в трио.

Един от тях е Люин Дейвис. Той притежава всичко каквото трябва, за да успее...освен успех. Причината не бива да се търси далеч – сърдитият млад бард прави всичко, за да си препречи пътя към славата. Определението “темерут” може би не е най-точното, но се доближава до обобщената характеристика за Люин Дейвис, който с усърдие реже клоните, за които успява да се закачи. Непризнат музикален гений, той е смазан от жестоката действителност в очакване чудото да стане и да направи пробив на фолк сцената.

Истинският Люин Дейвис

Егоистичен и паразитиращ, той се мести от един апартамент в друг, в търсене на “свободен диван”, докато не го изгонят. Усилията му да се промени не са особено настойчиви и се провалят системно. С чепатия си нрав Люин Дейвис успява да настрои срещу себе си всички, които се опитват да му помогнат. Резултатът е сарказъм, печал и фрустрация, които се подсилват от високомерието му и рафинираната му чувствителност.

“Истинският Люин Дейвис” е вероятно най-мрачната комедия на братя Коен и със сигурност сред най-качественото кино сътворено от тях. Около фиктивен персонаж, злочест музикант, който има талант, но няма късмет, те представят амалгама от реални истории, личности и факти свързани с музикалната сцена през този период. Просмукан от меланхолия, почти примирен с жалкото си битие, подобно на герой на А.П.Чехов, Люин Дейвис (великолепният Оскар Айзък) се мъкне по улиците като бито куче на всеки кръстопът винаги безпогрешно взима решението, което ще му навреди.

Истинският Люин Дейвис

Неспособен да избяга от себе си, с безизразно лице, той постепенно разбира, че нещастният живот съществува и че трябва да се примири с него. Операторската работа на французина Брюно Делбонел, отличена вече с номинации и награди от професионални сдружения, е в пълен унисон с унилото настроение от филма.

С великолепните си кадри, които макар и в цвят остават в синьо-сивата гама, филмът ненатрапващо поставя ударението върху градските пейзажи като отражение на духовния мир на Люин Дейвис. Авторите се придържат към изобразителната пластика на известната фотография, известна като “Крахът на илюзиите”, в която Джеймс Дийн се разхожда самотен в дъждовен Ню Йорк.

Убеден съм, че филма ще отпрати на седмото небе феновете на Боб Дилън, Джоан Бейз и Пати Смит. Не бих окачествил “Истинският Люин Дейвис” като мюзикъл, при все, че фолк-баладите са пълноценен персонаж и бих предложил на музикалния продуцент Ти Боун Бърнет отсега да нахвърля няколко благодарствени думи за „оскаровата“ церемония. “Истинският Люин Дейвис” получи вече признанието на най-авторитетната американска асоциация на кинокритиците, съставена от 56 мастити експерти. Киното предпочита да показва победители и шампиони, а не персонажи, които получават юмруци без да отговорят.

Отдавна на екрана не се бе появявала история на несретник, който е трудно да съжалиш, и който разваля всичко, до което се докосне. Но това е може би елегантен намек, за това, че между героят-победител и неудачникът, разликата понякога е нищожна и всичко е въпрос на късмет.