Интервюта
Интервю с Куентин Тарантино за филма „Джанго без окови”

Малцина са режисьорите, които могат да се похвалят със статута на Куентин Тарантино. В началото на 90-те години той промени разбиранията за кино със сценариите за пожъналите световен успех „Истински романс” и „От здрач до зори”. Тарантино не закъсня да се докаже и като режисьор с „Глутница кучета”, „Криминале” и „Джаки Браун”. Неговите филми успяха да увлекат една напълно нова вълна от зрители и му донесоха „Оскар” за сценария на „Криминале”.



Началото на новото столетие дойде с нова вълна новаторски заглавия във филмографията на безспорния талант. „Убий Бил”, „Бибрутално 1: Разходка смърт” и „Гадни копилета” се превърнаха в поредните модерни класики с подписа на Тарантино. С „Джанго без окови” Тарантино обещава за пореден път да предложи нещо невиждано досега. Това е един епичен трилър за отмъщението на чернокож роб от дълбокия юг (Джейми Фокс), който обединява сили с любопитен и смъртоносен ловец на глави от немски произход (Кристоф Валц) срещу опасен робовладелец (Леонардо ди Каприо), който държи съпругата на Джанго (Кери Уошингтън).



„Джанго без окови” е типичен Тарантино филм: изобретателен, забавен и без каквито и да е задръжки. Тарантино споделя вижданията си за филма от снимачната площадка в Луизиана.

Отне ви доста време, за да заснемете уестърн. Сбъдна ли се най-накрая тази мечта?

Винаги съм искал да режисирам уестърн. За мен снимането на филми като цяло е една реализирана мечта, без значение от жанра. По време на снимките за „Глутница кучета” се сбъдна мечтата да режисирам гангстерски филм. Харесва ми идеята да се пробвам с различни жанрове: военен, гангстерски, с бойни изкуства, а сега и уестърн. Винаги съм харесвал уестърните и съм заемал техни елементи за предишните си филми, като специално в случая на „Убий Бил Част 2” и „Гадни копилета” може да се каже, че това са едни добре замаскирани представители на уестърн жанра. Радвам се, че най-накрая снимам истински уестърн с всичките му присъщи детайли. Но и тук калъпа е разчупен, защото действието се развива в дълбокия юг, така че публиката винаги може да очаква нещо ново и изненадващо.

Имате и немски каубой.

Да, така е. Интересно е също как един италианец, Франко Неро, играе Джанго в първия филм за героя. След това и Терънс Хил се появява в друга екранизация. Има и още 39 филма по темата, които нямат връзка с Джанго или дори не съдържат персонаж с такова име. В това отношение мисля, че и ние следваме линията на неофициалните продължения, които да съдържат нещо повече от героя на Франко Неро. В същото време е доста забавно да го представиш като освободен роб и да добавиш един немец, който е едновременно зъболекар и ловец на глави! Това вече е наистина оригинално.



Как се спряхте на Джейми Фокс?

Срещнахме се и той просто се оказа чудесен. Разбра историята, контекста и историческата значимост на филма. Той играе за мен, за себе си и за хората в киносалона, но в същото време ролята му е и за неговите предци. Отдава му се шанс да стори това, което те не са могли да извършат. Това е важна история за всички хора и за всички американци. И Джейми го разбра на 100%. Той е изключителен актьор и изглежда перфектно за ролята, но в същото време носи и необходимото каубойско качество в себе си. Той изглежда добре на кон и в съответните каубойски одежди.

Леонардо ди Каприо в ролята на робовладелеца Канди е доста необичаен избор. Какво стои зад това решение?

Честно да си призная лично той ме потърси с интерес към ролята. В сценария се опитах да не описвам прекалено детайлно героя, за да може да е отворен към интерпретации. Мислех си за по-възрастен актьор. Тогава Лео прочете сценария и му хареса, което доведе до първите ни общи разговори. Започнах да си представям колко по-лесно е да представя злодея като един Калигула: момче-император. Той е наследник на преуспяла фамилия, занимаваща се с доходоносен бизнес с памук. Той е четвъртия поред Канди, който поема семейната търговия, но е твърде отегчен от това си занимание. На него не му пука за памука. Той е един своеобразен крал на огромна плантация с множество бели и черни поданици, който притежава огромна власт. Това му дава правото да екзекутира хора или каквото друго си пожелае.



След "Джаки Браун" това е още един филм, който изследва расови проблеми. Има ли някакво колебание при подхода към подобна тематика?

Няма никакво колебание. Винаги ще има хора, които да кажат нещо срещу филма, но не се замислям много над това. Не се оставям на чуждото мнение да ме спре в желанието да реализирам собствената си визия за филма. Така че не се притеснявам от подобни обвинения. В крайна сметка това е един доста готин уестърн.

Какви са предизвикателствата да снимаш уестърн?

Времето! Времето е най-големият проблем, а едва ли някой го взима под внимание, когато гледа уестърн. Дъждът или пълната промяна на светлината оказват огромно влияние. Светлината се мени неконтролируемо на открито и често не може да завършим една сцена, защото условията са се променили. За щастие имам на своя страна оператор, който три пъти е печелил "Оскар" (Робърт Ричардсън). Това са най-големите предизвикателства, но всичко останало е направо като сбъдната мечта.
 
Този филм определено се фокусира повече само върху един или двама герои в сравнение с предишните няколко филма с марката Тарантино. Ще бъде ли той и по-реалистичен?

Не, защото това определено е един епос. Спагети уестърните определено ми допадат повече от стандартните уестърни. Нямам и за цел да акцентирам върху темата за експлоатацията, защото самата история носи подобен заряд. Не искам някой да си мисли, че жените или робите във филма са типичните герои на един филм от т.нар. експлоатационен жанр. Аз всъщност показвам как те са били експлоатирани, но не като ги експлоатирам на свой ред, а просто като разказвам историята им от позицията на свеобразен свидетел.

Премиера в България: 18.01.2013

Трейлъри и клипове от филма можете да видите тук: