Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Теми "I'll be back", или по-добре недей...

I'll be back, или по-добре недей...
Cinefish.bg

Теми
"I'll be back", или по-добре недей...

19.07.2009, 12:23  |   Видяна: 4717  |   sivosten.com  |   ГОРЕЩА ТЕМА
От Димитър Грозданов

Да остаряваш с достойнство в света на изкуството изглежда е нещо твърде сложно. Може би славата и блясъка заслепяват звездите, но някой сякаш са хлопнати в главата с права лопата. Джако от черен стана бял, Manowar провиснаха по дедовски, но продължават да се обличат все едно са на по двайсет и пет, Лили Иванова и Шер смело показват бедра, холивудските звезди пък трудно вече тупат нафталина с ежегодни пластични операции. Не че няма примери и за обратния поток – Клинт Истууд продължава да режисира и играе в добри филми, да печели „Оскар”-и и да се държи на ниво.

Последното десетилетие се превърна в своебразна епоха на завръщанията, позабравени филми от близкото и далечното минало се сдобиха с продължения, минали шeйсетака актьори нарамиха оръжия, нахлупиха шапки, натежаха от грим и ефекти, за да видим отново някои от знаковите продукции на осемдесетте. Резултатът беше или приличен, или по-често плачевен - нека разгледаме хронологията, в която джобовете на милиони фенове бяха изпразнени, за сметка на разбитите им сърца.

Терминатор 3: Бунтът на машините (2003)

За да бъдем честни, третият „Терминатор” не даде (фал)старта на епопеята на продълженията. Две години по-рано това стори Джордж Лукас с „Междузвездни Войни: Невидима заплаха”, но за неговата несполука вече написахме достатъчно обширен материал, който можете да прочетете тук. Сега да продължим с металната заплаха от бъдещето.

Първият „Терминатор” е един от най-добрите нискобюджетни филми на осемдесетте, с него изгря и звездата на трикратния носител на „Оскар” Джеймс Камерън. Втората част „Денят на Страшния съд” обаче е институция в киното. Това е филм, толкова култов по същността си, че много хора все още го смятат за най-добрия Sci-Fi филм на всички времена, за един от най-великите екшъни, за най-добро продължение и т.н., и т.н. Имаше ги не само невероятните ефекти, които и до днес изглеждат реалистично и на място, но и един много интересен и достатъчно дълбок и напрегнат сюжет, изграден върху отношенията човек-машина, майсторската режисура на Камерън, роля, пасваща на австрийското дръвце Шварценегер като гащи на дупе, реплики като “I`ll be back” и „Hasta la vista, baby”, останали популярни чак до наши дни. Изобщо, филмът е абсолютна класика по всички параграфи и заслужено пази славата и достойнствата си.



Когато обявиха, че ще се снима Т3 и Арни отново ще е в главната роля, думичката ентусиазъм е най-малкото, с което могат да се опишат чувствата, които изпитваха феновете на поредицата. Вече бяхме видели на какво е способна съвременната CGI анимация във филми като „Матрицата”, „МВ" "Невидима заплаха” и „Властелинът на пръстените”. Въображението рисуваше невероятни машини, експлозии, още по-интересен сюжет, тъй като бюджетите и възможностите на съвременното кино го позволяваха.

Разочарованието след посещението на киносалона е лесно обяснимо, след като чухме култовата музикална тема на поредицата, която ни надъха допълнително, и получихме един най-обикновен екшън с няколко уж-робота, който дори не беше режисиран от Джеймс Камерън. 60 минути бемозъчност, един лигав и дразнещ Джон Конър (Ник Щал), нулев и досаден сюжет, посредствената Кристана Локен, един финал, който едва ли някой запомни с нещо (за разлика от „Tерминатор 2” например). Филмът не е чак кошмарен, но е толкова далеч от това, което превърна първите два в класика. А имаше бюджет от 150 млн. долара - за сравнение, при първата част са само 6.

Много хора просто теглиха една и пуснаха касетките с първите два филма от поредицата, които наистина си струваха. Толкова за желязната заплаха, сдобила се наскоро с началото на цяла нова трилогия, която все още не е показала с нищо, че заслужава да се нареди до класиките.

Роки Балбоа(2006)

Силвестър Сталоун направи името си известно в голяма степен тъкмо в поредицата за неудачния американски боксьор. Първата част носи определени качества и може да бъде определена като наистина добър филм. „Роки” обаче си остана сравнително най-популярен в Щатите, предвид изградения му образ на национален герой, докато останалата част от света се влюби в един друг боксьорски филм от това време – “Разяреният бик” на Де Ниро и Скорсезе.

Това обаче не попречи на Сталоун да заснеме цели пет филма, чието качество постепенно се стапяше, за сметка на патоса и словоизлиянията, за да се стигне до “Роки V” от 1990 година. Филмът отнесе здрава критика от зрители и медии, поради което изглеждаше, че едва ли някога ще видим ново издание за здравеняка.

Сталоун обаче реши да изненада всички и обяви, че шеста част ще се появи през 2006 и че той ще я пише, режисира, и ще бъда в главната роля. Филмът беше кръстен просто „Роки Балбоа”, което на доста хора се стори глупаво, предвид ясната номерация на предходните серии. Явно личеше желанието да се избяга от посредствеността на последните части на поредицата и да се започне (или завърши) на чисто.



И в интерес на истината, Слай в голяма степен се справи със задачата. „Роки Балбоа” беше далеч по-нормален и универсален филм от повечето от предшествениците си, с една по-интересна и човешка история, намалени патриотични въжделения и размятания на американския флаг. Силвестър Сталоун като режисьор е почти на същото ниво, на което е като актьор – малко над средното, но тук показа, че все пак общо взето го умее. Проблем е, че самият той е наистина възрастен и във филма е болезнено гримиран като травестит.

Във всеки случаи, няма как да говорим за такова разочарование като „Терминатор 3”, защото и повечето от предшествениците на „Роки Балбоа” не се радваха на особени качества и слава. Опитът на Сталоун може да се нарече успешен, тъй като в голяма степен възроди отминалата слава на боксьора, но все пак искрено се надявам, да няма повече филми за него – трудно мога да си представя Роки на ринга в инвалидна количка.

Live Free or Die Hard/Die Hard 4.0 (2007)

"Умирай трудно" също е една от най-култовите екшън поредици на всички времена. Устатият Джон Маклейн се превърна в един от символите на екшън генерацията, и направи от Уилис един от най-известните актьори в Холивуд. Формулата от не особено задълбочен сюжет, закачливи реплики, много екшън и популярни актьори изстреля поредицата към върха. Безбройните повторения по кабеларки и национални телевизии са достатъчно доказателство за това. Третата част бе своеобразен апогей на поредицата, достатъчно напрегната и интересна, за да бъде достоен завършек на трилогията.

Понесен на гребена на вълната от продължения, Брус обаче реши да заснеме нов Die Hard, който се появи през 2007. В заглавието отново липсваше цифра, което значеше пореден опит да се започне на чисто. След "Терминатор" и "Междузвездни войни" таяхме малки надежди за качествата на филма. И те не се оправдаха.



След като гледах "Умирай Трудно 4", в главата ми се завъртя мисълта, че актьорският състав накратко може да се опише така - "Джон Маклейн отива в детската градина". Дори архизлодеят беше вероятно два пъти по млад от Брус Уилис, а останалата част от компанията, ако ще да си събере годините, едва ли ще успее поне да го понастигне. Нищо против разбира се, но контрастът беше адски очеизбождащ и доста комичен.

Сюжетът е култов с факта, че всъщност е безумно глупав. "Умирай трудно" никога не се е гордеел с дълбокомислени философски линии, но четвъртата част е толкова невероятно водевилна, че при ключови моменти като завръзка и развръзка следваше съсипващ хилеж. "Спряха ни интернета - целия!". Сериозно? Самолет пък летеше ниско и стреляше с ракети по мостова магистрала (трябва да се види просто)? На ФБР им свършиха камионите, джиповете и колите ли, какво стана?

Филмът всъщност става за гледане, най-малко защото ще се посмеете доста. Единственото наистина хубаво нещо в него обаче е Джон Маклейн - сценаристите са се справили качествено единствено с това да запазят голямата му уста, като някои реплики от филма наистина заслужават да се чуят на първа инстанция.

Като цяло обаче, не измъчвайте "Умирай трудно" повече. Първите три части са достатъчно добри, за да си ги пуснем отново, ако ни се догледа чист и непокварен безмозъчен екшън.

Следващия път ще се спрем на още интересни и недотам интересни продължения, които май не са и точно такива (след като никой не си прави труда да ги кръсти така) - "Рамбо", "Индиана Джоунс" и прочие филми с популярните имена на осемдесетте. Дотогава приятно гледане на наистина хубави филми.

Още новини:
Шестият "Хари Потър" подобри собствения си рекорд
Ния Вардалос се ядоса на дебеланковците на Холувуд
700 фена дойдоха в Cinema City за световната премиера на „Хари Потър и Нечистокръвният принц”
Излиза книга за покойната актриса Фара Фосет
Миша Бартън постъпи принудително в болница
Скарлет Йохансон в реклама на Mango
Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното

4 Коментара подреди по:  нови  стари  рейтинг 
 
behwolf Неутрално
1 25.11.2010, 07:50
Оценка: 0
0 гласа

то всичко си е класика в статията

 
 
 
lus Неутрално
2 15.11.2010, 03:05
Оценка: 0
0 гласа

Нека се завръщат! На някои остаряването им отива

 
 
 
monica bel...
3 23.07.2009, 09:55
Оценка: 0
0 гласа

Die Hard si e klasika i 4-ta ne beshe chak tolkova zle.

 
 
 
verkam
4 19.07.2009, 04:47
Оценка: 0
0 гласа

В някаква степен освен изключително глупавия сценарии "Умирай трудно 4" ми хареса

 
 

За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg