Джо Хокинс (Том Гудман Хил) решава да инвестира в най-новата задължителна техническа придобивка за всяко заето семейство – „синт“. Ужасен от перспективата да загуби съпругата си Лора (Катрин Паркинсон), той се надява, че след като обзаведат домакинството с високоразвит слуга-робот, който почти не се различава от човека, двамата ще разполагат отново с времето, от което така отчаяно се нуждаят, за да възстановят връзката си като двойка и семейство. И така, Джо и децата донасят у дома един „синт“ (Джема Чан), на когото дават името Анита. Анита е най-новият хит, който превръща светкавично разхвърляния дом в оазис на чистотата, реда и добрата кухня.
При завръщането си от една служебна командировка застрашената Лора изглежда по-малко податлива на хладния ефект от добре свършената работа от Анита . Анита има някакво особено излъчване. От време навреме прави нещо, което е почти… човешко.
За разлика от Лора, други хора са отхвърлили отдавна скептицизма си и са приели своите „синт“-ове като членове на семейството. Вдовецът Джордж Миликан (Уилям Хърт) е създал близка връзка със своя демодиран „синт“ Оди (Уил Тюдор), към когото се отнася по-скоро като към син, отколкото като към механично устройство. Благодарение на отличната памет на Оди той възстановява спомените за покойната си съпруга, които запълват празнотата в живота му. Но, властите настояват да подменят Оди с по-новия модел Вера (Ребека Фронт) и когато Оди започва да дава дефекти, превръщането му в скрап изглежда неизбежно. Това подтиква Джордж да действа…
Междувременно човекът Лео (Колин Морган) е постоянно на път със своя „синт“ Макс (Айвън Джеремайя), търсейки отчаяно някого. Но, кого и защо? От кого или от какво бягат двамата? И защо този „синт“ е толкова различен от другите?
