„Властелинът на пръстените“ е повече от мащабна фентъзи сага – творбата е еталон за епичност както в литературата, така и в киното. Трилогията на Питър Джаксън, за разлика от повечето фентъзи франчайзи, се радва на стабилна база от фенове, освен обичайните гийкове и фентъзи маниаци.
След колосалния успех на поредицата (която е шеста по приходи в историята на киното, следвайки „Хари Потър“, „Джеймс Бонд“, „Междузвездни войни“, „Карибски пирати“ и „Шрек“), не е учудващо, че литературната творба, чието действие предхожда тези във „Властелинът“, също бива екранизирана.
Хобит
Романът с подзаглавие „Билбо Бегинс, или дотам и обратно“, разказва за дълго пътешествие, наситено с опасни приключения. Написаната през 1937 година книга има невероятен успех в световен мащаб.
Главният герой, хобитът Билбо Бегинс печели симпатии, сравними с тези, изпитвани към класически герои като Алиса и Мечо Пух. Макар да е интересна и поучителна за най-малките читатели, историята на Билбо далеч не е ограничена до детската аудитория.
Вълнуващото действие и голямото разнообразие от персонажи увличат всеки читател, дори той да не е фентъзи фен (това споделям от личен опит).
Сюжетът
Билбо Бегинс, хобитът от заглавието, води спокоен и мирен живот в Хобитово, радва се на уютния си дом, яде по пет пъти на ден (ако има какво), хобитски работи, разбирате.
Спокойствието му е прекъснато от предложението на Гандалф. Молбата за помощ е замаскирана като организирано от Билбо тържество, в края на което Гандалф успява да убеди заслепения хобит да помогне на група джуджета, чието кралство, заедно с огромно съкровище, е било откраднато от зъл Дракон.
В търсене на справедливост, групата се сблъсква с многобройни и силни противници и преминава през разнообразни приключения. По време на точно тези премеждия Билбо се сдобива и със скъпоценния пръстен, около който се върти действието във „Властелинът на пръстените“.
Предизвикателството
Питър Джаксън проявява интерес към заснемането на филма още през далечната 1995, но поради многобройни усложнения, началото на снимките дълго се отлага. През 2008 Гилермо дел Торо е нает да режисира филма. Той е пълен с ентусиазъм и запленен от вселената, създадена от Толкин, но това не е краят на спънките пред тази продукция.
Сценарият бива успешно написан между август 2008 и март 2009, но режисьорът дел Торо напуска проекта през 2010 поради забавяния и финансови проблеми.
Питър Джаксън решава сам да режисира филма, задача, с която според нас ще се справи безупречно. Натрупаният с „Властелинът на пръстените опит“ му позволява както да се справи умело с адекватното предаване на литературното съдържание, така и да създаде визуално динамичен и завладяващ филм.
Снимките започват на 21 март 2011 в Нова Зеландия, като едновременно биват заснети двете части на екранизацията: „Хобит: неочаквано пътешествие“, чиято премиера очакваме този декември, и „Хобит: Дотам и обратно“, който ще видим догодина по същото време.
Технологиите
Дори главозамайващата техника, използвана за заснемането на филма, да не ви вълнува особено, със сигурност ще забележите ефекта от нея. Филмът е заснет в 3D с помощта на 48 RED Epic камери и сложна система от огледала.
Това, което несъмнено ще направи впечатление на всеки зрител, е фреймрейтът от 48 кадъра в секунда, вместо обичайните 24 (както са заснети повечето филми през последния почти век кино история).
Джаксън обяснява, че това е необходимо за постигането на по-ясни изображения и по-плавни движения във видеото. След предварителната прожекция на кадри, заснети в 48 кадъра, реакциите на публиката бяха смесени, като част от зрителите сравняваха визуалните качества на материала с телевизионен репортаж и го заклеймиха като твърде изкуствено изглеждащ.
Ние пък сме впечатлени от смелостта на режисьора най-сетне да използва способ, средствата за реализирането на който далеч не са новост.
Иновативно заснетата интерпретация на литературната фентъзи класика е в салоните от 14 декември.
