Едва ли остана вече много да се каже за Хари Потър. Дори без да вземаме предвид книгите на Роулинг, остават шест филма за осем години и непозната по размерите си мания. Така че, както и да го погледнем, с размахващия пръчка очилатко израсна цяло поколение, и обожавана или пък недолюбвана, поредицата си остава явление от голям магнитуд на небосклона на киното.
А, в интерес на истината, с изключение може би на първата лента, която беше малко глуповата - и доста добро зрелище. Особено откакто историята прие по-мрачен облик, благодарение не до малка степен и на този път удачните смени на хората на режисьорския пост.
Иначе, приключението продължава ли продължава. След поредната ваканция в "Хогуортс" предстои шестата година от пребиваването на Хари и компания зад стените на всеизвестното магическо школо и нова страховита схватка с Волдеморт и шайката му зловещи последователи. А междувременно, продължават да разцъфтяват и най-разнопосочни романтични трепети, разсейващите добре познатите ни герои във възможно най-неудобните моменти.
Разбира се, бих могъл да ви разкажа и историята, но може би е по-добре да мина с обобщението, че новият Потър наистина не предоставя нещо качествено ново, освен естествено поредната порция от цялостната сюжетна линия, и няма с какво реално да ни сюрпризира.
Нито повратите в действието са толкова шокиращи, нито пък поведението или развитието на героите - нещо толкова неочаквано. Дори бих допълнил, че "Хари Потър и Нечистокръвният принц" страда от обичайните недостатъци - най-вече известна мудност в цели пасажи, което сякаш е отчасти нормално за над двучасов филм - както и преимущества на предшествениците си, и изрично заслужават да се отбележат може би две неща.
Като слаб момент, това ще да е леко разочароващият завършек - не толкова заради съдържанието си, а заради резкия финал. Целта, ясно, е да се превърне в естествена прелюдия към последната двойна част на серията, но можеше да се изработи и малко по-добре и плавно.
От друга страна обаче, шестата лента е дори изненадващо тягостна на места, и то даже като усещане, подчертавано от ефектите. И докато предишните два направиха някои постъпки в тази насока, разликата е осезаема дори на техен фон - тук мрачните мотиви се превръщат в основни. И може би наистина поредицата става все по-стойностна с всяка нова лента.
Не бих тръгнал да твърдя абсолютно категорично, че последната е чак най-добрата до момента, но определено начинът, по който се развива и в буквалния смисъл на думата израства серията заедно с героите си е правилният и за пореден път няма да остави почитателите си разочаровани. Остава единствено да не го направят с големия финал през идните две години.
Не съм съгласен с голяма част от споменатото по горе. Филмът беше доста добре издържан откъм история и "тягостните" моменти бяха максимално спестени, ако трябва да обърнем поглед към книгата. Шестата част е изключително важна, тъй като се разкрива главната сюжетна линия за седмата и осмата. Екшънът беше равномерно разпределен, така че зрителите да не усетят тежестта на обширните диалози. Незнайно защо, всички очакват Потър срещу Волдемор във всеки от филмите!? Главните герои претърпяха приятна метаморфоза и образите наистина започват да изглеждат реалистични. Това, поне според мен, беше цялата идея във филма - да се придаде една по ясна и по-човешка представа за главните действащи лица. Друга положителна черта бе и тънкият хумор, който много добре се вписваше в цялостната картина. Смея да твърдя, че това беше най-добрата част от поредицата за малкия магьосник.
Съгласен съм с голяма част от твърденията. Благодаря на СинеФиш, че публикува ревюто на Ангел. Но и ревюто на Мариана Иванова е доста интересно за четене
За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.
отдавна се каня да ти пиша. Метни ми твой майл на тази поща cinefish@gmail.com
0 гласа
понеже несъм чел 7-книга даровете на смърта и дано дъмбълдор пак да го видим жив.