Годината е 1962-ра и вятърът на промяната вее из цял Балтимор. Трейси, момиче с голяма коса и големи мечти, има една-единствена страст – да танцува в "Шоуто на Корни Колинс".
Тя е решена да покаже на света, че всичко, от което се нуждае, за да осъществи мечтите си, е малко ритъм и много лак за коса!
След броени дни българската публика за първи път ще има шанса да види хитовия бродуейски мюзикъл "Hairspray" (Лак за коса). Първото представление от националното турне, дело на театралната трупа на Американския университет в България, ще се състои утре в Благоевград. Оттам, самоуките актьори ще се отправят към Варна, София и Пловдив. Организаторите са горди с факта, че това е първата лицензирана аматьорска адаптация на мюзикъла в света.
Няколко дни преди първото представление, членове на състава и екипа на „Hairspray" се съгласиха да се откъснат за малко от натоварените си репетиции, за да поговорят с връстниците си от Младежка организация "ЛГБТ действие" за любимия на милиони мюзикъл и неговото послание за мир, толерантност и равноправие.
Идеята за поставянето на "Hairspray" на родна сцена се ражда в главата на Рафаел Хачатрян, 21-годишният продуцент на шоуто и изпълняващ ролята на г-н Пинки. Рафаел е полуарменец, но учи в България и говори перфектен български език.
"От две години мечтата ми е да направя този мюзикъл. Всичко в него ми харесва - идея, музика, герои, хореография. Много свеж и много зареждащ мюзикъл, който се гледа на един дъх, без да ти става скучно в нито един момент."
Всеки, който е гледал спектакъла или едноименния филм с Джон Траволта и Мишел Пфайфър, знае, че голямото сърце на историята е пухкавата и талантлива тийнейджърка Трейси Търнблад. При нея всичко е голямо – косата, таланта, мечтите и... килограмите. Може би затова Рафаел не бе никак изненадан от любопитството ни относно откриването на подходяща актриса за предизвикателната главна роля.
"Това е още една причина, поради която избрахме този мюзикъл. Независимо, че тя (19-годишната рускиня Анна Алексеева) мина кастинг без да й бъде съобщено предварително, че ще получи ролята, ние знаехме, че тя е идеалният кандидат. Дори и 1000 човека да се бяха явили, пак щяхме да изберем нея!"
Не по-малко колоритна е майката на Трейси, Една Търнблад. Една, също като дъщеря си, е с наднормено тегло. За разлика от свободолюбивата тийнейджърка, обаче, скромната домакиня отдавна се е примирила със съдбата си на нежелана дебелана. Всъщност, тя не е прекрачвала прага на дома си повече от 10 години.
Това, което прави тази героиня още по-интересна е, че ролята винаги се изпълнява от мъж. Традицията ще бъде спазена и в родната постановка, като в широката рокля на Една ще влезе студентът по икономика от Черна гора Смайо Байрамспахич. Никой не пожела да издаде дали ще видим страстната целувка между Една и съпруга й Уилбър, която е връхна точка в една от най-запомнящите се сцени от оригиналния мюзикъл.
Действието в "Hairspray" се развива в началото на шейсетте години на миналия век – време на бурни социални промени в САЩ, оставили траен отпечатък не само върху страната, но и върху целия съвременен свят. Но защо тази история за на пръв поглед отдавна преодоляни проблеми се е превърнала в хит сред младото поколение?
Американската студентка по политически науки Лейси Коуп вярва, че успехът на мюзикъла се дължи, освен на свежата комедия, увлекателната фабула и хубавата музика, така и на факта, че темите в него са много познати и близки на днешния човек.
„Въпреки, че тези събития са се случили преди десетилетия, движението за граждански права и неговото отражение върху обществото са осезаеми и днес. Основното послание на мюзикъла е, че не трябва да съдим никого заради цвета на кожата му. Това лесно би могло да бъде отнесено към характерния за съвременното общество проблем с налагането на стигма върху „другите" – всички, които са различни от мнозинството. Вярвам, че тези теми са изключително актуални за модерната публика."
"Шейсетте са началото на "сексуалната революция", последиците от която са навсякъде около нас и днес. Хората са любопитни да разберат повече за историята на счупването на стереотипите", допълва 19-годишният казахстанец Абдугани Байдилдайев.
Както можете да се досетите, бродуейската трупа на Американския университет е съставена от младежи от десетки различни държави, култури и религии. Това проличава особено ярко в отговорите им. Докато Лейси разпалено разказва за дългата битка за правото на еднополовите двойки да сключват брак в родния й щат Калифорния, Абдугани е доста по-консервативен във вижданията си.
„Моята религия не приема никакъв вид хомосексуални отношения. Това не означава, че съм враждебен и агресивен към сексуалните малцинства; просто не подкрепям техните идеи".
Той ни уверява, че въпреки силната религиозност и традиционализма на казахстанското общество, в големите градове гей хората се чувстват комфортно; срещат критики единствено в по-малките градове.
Нагима Искакова, също от Казахстан, не е съгласна с Абдугани. Тя смята, че хомофобията е сериозен проблем в цялата страна. "Нагласата на хората спрямо сексуалните малцинства е абсолютно отрицателна!"
Нагима е горда с примера на Американския университет в България, където от няколко години съществува клуб за подкрепа между хетеросексуални и хомосексуални студенти – практика, разпространена в западните учебни заведения. Съжалява, обаче, че той е единственият подобен в страната ни.
"Ние всички сме част от обществото и имаме правото да избираме свободно това, което искаме за себе си. Обществото трябва да уважава нашия избор. Въпреки това, и днес много хора критикуват свободния избор на останалите; онези, които са част от малцинство, остават без защитата на общността, в която живеят. Затова подобни клубове трябва да съществуват в училищата и университетите."
И въпреки, че България е много различна и от САЩ, и от Казахстан, се оказва, че хомофобията е обща социална тежест във всички краища на света. Лейси е категорична, че единственият начин за преодоляването й е чрез усилено образоване на обществото, чиито дискриминационни схващания, според нея, са основани на липса на адекватна информация.
"Искрено вярвам, че България трябва да се научи да приема другите, независимо от физическите илиличностните различия. Проблемът с дискриминацията е много належащ и трябва да бъде обсъждан.
Едно поколение е достатъчно, за да се усети промяна, и аз вярвам, че нашето е това, което изоснови ще промени отношението към гей общността. Надявам се, че постановката ни ще въздейства на хората да се противопоставят на нетолерантността и невежеството, особено тук, в Благоевград".
Идеята за поставянето на "Hairspray" на родна сцена се ражда в главата на Рафаел Хачатрян, 21-годишният продуцент на шоуто и изпълняващ ролята на г-н Пинки. Рафаел е полуарменец, но учи в България и говори перфектен български език.
"Това е още една причина, поради която избрахме този мюзикъл. Независимо, че тя (19-годишната рускиня Анна Алексеева) мина кастинг без да й бъде съобщено предварително, че ще получи ролята, ние знаехме, че тя е идеалният кандидат. Дори и 1000 човека да се бяха явили, пак щяхме да изберем нея!"
Американската студентка по политически науки Лейси Коуп вярва, че успехът на мюзикъла се дължи, освен на свежата комедия, увлекателната фабула и хубавата музика, така и на факта, че темите в него са много познати и близки на днешния човек.
"Шейсетте са началото на "сексуалната революция", последиците от която са навсякъде около нас и днес. Хората са любопитни да разберат повече за историята на счупването на стереотипите", допълва 19-годишният казахстанец Абдугани Байдилдайев.
Нагима Искакова, също от Казахстан, не е съгласна с Абдугани. Тя смята, че хомофобията е сериозен проблем в цялата страна.
