Едва ли някой ще оспори твърдението, че героите на компанията MARVEL са неотменна част от поп-културата, а шеметния резултат от боксофиса ще добави и думата „обичана”.
С малки изключения, те попадат в две групи – тези, които според психиатрите страдат от шизофрения и водят двойнствен живот, и тези, които са такива каквито са. Мутантите от Х-мен спадат към втората категория, а техния екип постоянно се разнообразява и обновява, което прави франчайза винаги забавен и атрактивен. „Х-мен: Дни на отминалото бъдеще“ поддържа тази тенденция и предлага 130 минутно потапяне в света на комиксите и отприщената фантазия на режисьора Брайън Сингър.
Годината е 2023. Роботи безмилостно елиминират мутантите, а техните симпатизанти попадат в лагерите за интернирани. Сива безнадеждност тегне над планетата, Ню-Йорк е в развалини, а положението в Москва не е по-добро. Въпреки невероятните си умения и качества, мутантите търпят загуби и вече виждат края си. За да избегнат унищожението, те изпращат в 1973 година свой мисионер, натоварен със задачата да предотврати събитието, което е довело сегашните разрушителни конфликти. Историята звучи познато и поразително напомня *Терминатор*, но това е само скелетно-сценарна прилика. Всичко останало е топ-кино според стандартите на 2014.
„Х-мен: Дни на отминалото бъдеще“ среща публиката с познатите персонажи на Професор Х, Магнето и Сторм и добавя нови, със забележителни умения, будещи завист и усмивки. Зрителят не се нуждае от задълбочени познания в областта на предишните екранни издания за житията на Х-мен-ското братство, за да следи сюжетното развитие. Филмът принадлежи на Логън (Хю Джакмън) и Мистик (Дженифър Лоурънс). Първият скромно демонстрира резултатите от многоседмична усилена работа в някой фитнес-център, към които добавя лаконичен и циничен хумор на зает човек, който не иска да бъде обезпокояван с глупави въпроси. Момичето от „Американска схема” и „Игрите на глада” се появява в синьо трико, плътно прилепнало по тялото, за да потвърди челното си място сред най-секси актрисите на световния екран. Нови персонажи са симпатичният и изключително бърз Куиксилвър и безмълвната екзотична красавица Блинк, за която телепортирането няма тайни. Мутантите носят кармата на различието и известна част от диалозите и разсъжденията им се въртят около различността, в универсалния контекст за толерантостта по отношение на националната, сексуалната и всяка друга идентичност. Разказът съдържа точна и недразнеща доза психологизъм, представя с финес емоционалните портрети на героите и техните терзания, и дори оставя място за известен сантиментализъм.
Носейки гордо принадлежността си към жанра „научно-фантастичен екшън”, филмът предлага поредица запомнящи се епизоди. „Х-мен: Дни на отминалото бъдеще“ доразвива тенденцията да се разрушават световни мегаполиси и добавя своя принос с преместването на трибуните на футболния стадион „Робърт Кенеди” около Белия дом. Том Круз от „Мисията невъзможна” би си спестил много усилия, ако се възползва от опита на мутантите при проникването в сградата на Пентагона, представено като виц и закачка. Филмът е представен в триизмерен формат, но авторите добавят към пикселите и няколко кадри от 16-милиметрово лентово изображение, за да получат по-голяма достоверност във възкресяването на епохата на 70-те. Президентът Ричард Никсън, войната във Виетнам, атентатът срещу президента Кенеди, музиката на Роберта Флек, всичко се смесва в един носталгичен поглед назад. И докато зрителят очаква ново издание на приключенията на мутантите, би могъл да се замисли над темата: Защо 70-те години се оказват толкова привлекателен период за американските кинематографисти?
