Обвиненията за ограбване при „Матрицата” са многобройни, така че можете да си избирате между приключенския комикс „Невидимите” (чийто наставник изглежда точно като Морфей), аниме сай-фай трилърът „Дух в черупка” (тематика и визия) и дори култовия британски сериал „Доктор Кой”, където докторът се сражава в компютър наречен Матрицата. Дори ефектът „bullet time” не е нещо ново, но разработването и използването на технологията във филма го внася в граматиката на Холивуд.
Черен лебед (2010)
Много критици забелязват приликите в сюжета на аниме трилъра на Сатоши Кон – „Перфектно синьо”, разказващ за изпълнителка, чийто психика започва да пропада докато тя се впуска в най-големия си проект. Интересен е факта, че самия режисьор на „Черен лебед” – Аронофски притежава правата за римейк на „Перфектно синьо”, защото преди е адаптирал сцена от анимето за своя „Реквием за една мечта”. Аронофски обаче отхвърля сравненията за този си филм. И все пак, буквалното преобразяване на Натали Портман в лебед е много по-необикновено от всичко в японския филм.
Глутница кучета (1992)
Толкова много хора отбелязваха приликите на „Кучетата” с хонг конгския трилър за обир на бижутерски магазин – „Град в пламъци” (1987) (с участието на Чоу Юн Фат), че почти пропуснаха героите с имена на цветове, взети от „Ударът Пелам 123” (1974). Едно от най-разпознаваемите неща от филма си остава началото с популярния „благозвучен” диалог за Мадона и оставянето на бакшиш на сервитьорки. Да бъдем честни, тези разговори вероятно са взети от разговори, които самия Тарантино е водил в реалния живот (което със сигурност не ги прави по-малко уникални).
Drive: Живот на скорост (2011)
Когато филма на Николас Виндинг Рефн излезе по кината, много критици отбелязаха приликата с филма „Шофьорът” (1978), на Уолтър Хил, разказващ за „специалист по измъкванията, известен само като „Шофьорът”. И все пак, Хил не може да се оплаква, защото собствения му филм е нещо като леко изменена версия на „Самураят” на Жан-Пиер Мелвил. Фактът, че героя на Гослинг от „Drive: Живот на скорост” е холивудски каскадьор през деня вкарва допълнителна оригиналност и дълбочина в историята.
Треска в събота вечер (1977)
Като махнем диско частта, историята на сценариста Джон Бедъм ужасно много прилича на „Жестоки улици” на Скорсезе – млад католик в Ню Йорк копнее за бягство от своите проблемни приятели. „Жестоки улици” има един от най-великите рокендрол саундтраци, но не определя цяло едно поколение по начина, по който Би Джийс го правят в „Треска в събота вечер”.
Играта на играчките (1995)
Играчките могат да оживяват? Главната играчка се страхува от пристигането на негов конкурент? Новата космическа играчка е заблудена и вярва, че е истински човек? Това не е ли историята на телевизионния семеен мюзикъл, продуциран от Джим Хенсън – „Коледната играчка” (1986). Екзистенциалната драма за постепенното излизане от употреба от „Играта на играчките” е толкова трогателна, че тя определя брилянтността и в трите филма от поредицата.
Междузвездни войни (1977)
Джордж Лукас не е прикривал факта, че е крал от филми с двубои между изтребители от Втората световна война, уестърни, научно-фантастични сериали и дори филма на нацистката пропаганда – „Триумфът на волята”. Освен това, всеки който гледа „Скритата крепост” на Акира Куросава (разказващ за двама селяни, които помагат за спасяването на една принцеса – моделите за C-3PO и R2-D2), ще бъде поразен от аналогиите. Дори думата джедай идва от самурайския жанр, извен като jidai-geki.
Терминатор (1984)
Научно-фантастичната легенда, Харлан Елисън много харесва класиката на Джеймс Камерън от 84-та, но вярва, че сценария за филма е базиран на епизод от фантастичния сериал „The Outer Limits”, който самия той е написал. Харлан спечелва извънсъдебно споразумение и продуцентската компания на „Терминатор” - Orion Pictures дава неизвестна сума пари на Елисън и благодарствени надписи в по-късни копия на филма.
Цар Лъв (1994)
Дори звездата Матю Бродерик (озвучил Симба) е объркан, когато разбира, че той не участва в адаптация на японския аниме сериал „Кимба белият лъв”, чиито герои и визия са присвоени от Дисни. „Мислех, че става въпрос за Кимба, бяло лъвче от анимацията, която гледах като малко дете. Така че казвах на всички, че ще играя ролята на Кимба.” – казва Бродерик. През 1994, над 1100 манга и аниме артисти и фенове подписват петиция в Япония, изискваща компанията на Уолт Дисни да признае, че „Цар Лъв” е базиран върху герои и случки от „Кимба белият лъв” (известен също като „Императора на джунглата”).
Фатално привличане (1987)
Трилърът на Ейдриън Лайн е базиран върху британския телевизионен късометражен филм „Отклонение”, но частта с побърканата преследвачка го поставя по-близо до режисьорския дебют на Клинт Истууд – „Пусни Мисти за мен”. Говори се, че Клинт е казал на продуцентите на „Фатално привличане” – „дължите ми една бира”.
Пришелецът (1979)
Сценаристът Дан О’Банън взима синопсиса на черно-белия филм от 1958 – „It: The Terror From Beyond Space” – където екипът на космически кораб постепенно е избиван от извънземен пришелец – и го използва за класиката на Ридли Скот от 1979. Разбира се, всички останали елементи – цикъла на живот на пришелеца, богатия символизъм, дизайна на Гигер и т.н. превръщат шаблона за „слашър филм в космоса” в едно голямо произведение на научната фантастика.
Търсенето на Немо (2003)
Френският детски автор Франк Льо Калве завежда дело срещу Пиксар за приликата на „Търсенето на Немо” със собствената му книжка за деца – „Пиеро, рибата клоун”, където главния герой също изгубва родителите си. Авторът и адвоката му искат дял от приходите на хитовата анимация, но изгубват делото, защото детската книжка излиза чак през 2002 (създадена е през 1995), което е няколко години след като работата по „Немо” е започнала.
За шепа долари (1964)
Както Акира Куросава казва относно филма на Леоне – „Това е един добър филм ... но е моя филм.” Куросава успешно съди Серджо Леоне за използване на теми и типажи герои от собствения му филм – „Телохранител”. „За шепа долари” е обявен за неофициален и нелицензиран римейк на „Телохранител”, а Куросава и студиото му получават 15 процента от приходите на култовия уестърн. Въпреки всичко това, Клинт Истууд се превръща в звезда с иконичния си герой – Безименния, а филма променя хода на уестърн жанра.
Генезис (2010)
Няколко хора откриват забележителните прилики в сюжета на филма на Крис Нолан и комикса за Скрудж МакДък – „Dream of a Lifetime” („Мечта за цял живот”), в който група престъпници влизат в сънищата на Скрудж, за да открият комбинацията за трезора му. Въпреки това, сложността на правилата на Нолан – с нуждата от архитект, фалшификатор и химик, и емоционалната дълбочина правят историята му гениална.
Аватар (2009)
От къде да започнем? Целият високо-технологичен блясък от епоса на Джеймс Камерън е вдъхновен от стари неща, като започнем от „Танцуващият с вълци”, „Покахонтас” и най-очевидно – „Фърнгъли: Последната екваториална гора”. И все пак, „Аватар” е най-вече триумф на стила над съдържанието, след като използването на неговата 3D motion-capture технология се превърна в повратна точка в киното, от която Стивън Спилбърг и Питър Джаксън започнаха да си водят бележки.
Шофьор на такси (1976)
Сложете Травис Бикъл на един кон, вместо в такси, а героят му – единак, военен ветеран, расист, търсещ младо момиче, отвлечено от злодеи – и ще получите същински двойник на Итън Едуардс (Джон Уейн) от класиката на Джон Форд - „Следотърсачите”. Въпреки това, психологическия реализъм от сценария на Пол Шрейдър, безкомпромисната режисура на Скорсезе и вглъбеното изпълнение на Де Ниро правят „Шофьор на такси” велик.
