Артисти
Геният на Вернер Херцог

Смелият режисьорски подход на Вернер Херцог е по-непредсказуем, по-опасен и по-истински от почти всичко останало в съвременното кино. Алигатор, ударен от кола, се гърчи на окървавен път в покрайнините на Ню Орлиънс.

Картината е ужасяващо реалистична и нищо не подсказва, че е била заснета с помощта на специални ефекти, нито пък се появи надпис в края, че не са били наранявани животни по време на снимките. Но беше отбелязано, че именно Вернер Херцог е снимал сцените с животни в хаотичния „Лошият лейтенант" с участието на Никълъс Кейдж и Ева Мендес.



Във всеки случай не ти се иска да си животно във филм на Херцог. В много малка част от тях липсва сцена, изобразяваща жестокост към животни. В „Агире, гневът Божи" полуделият завоевател антагонист, изигран от Клаус Кински, захвърля маймуна сякаш е обелка от банан. В „Носферату Вампирът" хиляди плъхове са пуснати свободно в Делфт и никой не знае какво се е случило с тях. Да не говорим пък за съдбата на прасето в „Дори джуджетата са били малки".



Суровото отношения на Вернер Херцог към природния свят е една от причините той да е един от най-великите режисьори на нашето време. А „Лошият лейтенант" е тримуф на неговия дързък и морално освободен филмов гений. Кой би помислил, че един толкова краен и толкова „европейски" режисьор като Херцог ще направи разтърсващо забавен американски филм без за да противоречи на собствените си възгледи за кино?

Филмът е един сюрреалистично комичен портрет на Америка, също толкова циничен и ироничен като класическия „Строшек". Докато в „Злокобен остров" Скорсезе сякаш оставя характерното си Аз на заден план, изглежда че Херцог успява да завладее Холивуд по собствените си правила. Но той винаги е бил по-силен от което и да е студио.

Лентите на Херцог са пърформанс в епичен мащаб. Той е режисьорът, който прекара две години в дърпана на лодка през планина; който хипнотизира целия актьорски състав на драма, поставена през 18 век; който прави снимки в западно-африканските укрепления на роби и който пусна сал с маймуни по река в Перу. Всеки един от неговите колосални проекти е заснет с истинска спонтанност и импровизация. Неговото изкуство е парадоксално. Херцог е едновременно романтичен и скептичен, разказвач и груб наблюдател.

Той е и пърформанс артист на живо, в неговите интервюта и документални филми. Да бъдеш Вернер Херцог си е цяло преживяване. Първите му епични ленти са заснети през 70-те години на миналия век, в една напълно различна филмова епоха.



В последните години името му започва да се споменава отново главно заради документалния му филм „Моят най-добър приятел", проследяващ жестокото му приятелство с актьора Клаус Кински (той дори признава, че е планирал да взриви къщата на актьора), както и заради необикновения "Човекът Гризли", който още веднъж разказва за сложното му отношение към природата. И в двете ленти гласът на Херцог е едновременно тревожен и комичен.

Всеки трябва да гледа филмите на Вернер Херцог. Само не оставяйте вашия домашен любимец да гледа.

От: Guardian, превод - Яна Пъргова