Новият анимационен филм на Тим Бъртън - "Frankenweenie" (преработена версия на късометражния игрален филм на Бъртън от 1984 г.), предстои да излезе на голям екран през 2012 г. Пълнометражна, покадрова анимация, "Frankenweenie" 2012 ще възкръсне в пълния си блясък в годината, в която са предричани същински катаклизми за човечеството.
Нещо странно, нещо нетипично, нещо адски различно, фантазно, откачено? Черно-бяла анимация?! Да, това определено е Тим Бъртън! Макар и анимационен, новият "Frankenweenie" ще бъде изграден в същия стил - черно-бял филм, вдъхновен от своя предшественик от 1984 г.
Бидейки пълнометражен, филмът предполага включването на повече герои в сравнение с първия. От „кухнята" издават, че новите типажи, които ще участват, ще бъдат повече от интересни, а сюжетът ще нарастне като време и събитийност.
Любимите сюжетни линии на Тим Бъртън винаги се въртят около онеправдани момчета-аутсайдери (автобиографична препратка към собственото детство на режисьора). Така главен герой е именно такова момче на име Виктор (както в „Булка-труп" от 2005 г.), което съживява умрялото си куче Спарки чрез електричество. Докато Виктор Франкенщайн е отново щастлив с възкръсналия Спарки, съседите му са ужасени и изплашени, виждайки кучето-зомби. Спарки обаче спасява живота на Виктор, жертвайки своя. Това кара съседите да преобърнат мирогледа си, съживявайки Спарки за втори път.
Новият сюжет включва разкриването на тайната на Виктор от негови съученици, които решават да изпробват метода му, за да съживят домашните си любимци. Така, един от съучениците на Виктор, Тошиаки, неочаквано модифицира питомния си гущер в Годзила.
За разлика от предишни филми на Бъртън, дизайнът на всички типажи във „Frankenweenie" 2012 ще бъде изцяло негово дело. Нещо повече - Бъртън и продуцентите на филма вече имат представа кои актьори биха се „врастнали" хармонично в отделните роли.
Много от актьорите, работили с Бъртън през 1984 г., са все още живи (като Шели Дювал например), но никой не може да каже със сигурност кои от неговите редовни сподвижници ще се наредят сред актьорския състав. Останалият екип включва „абонирания" за филмите на Бъртън Дани Елфман, сценаристите Леонард Рипс и Джон Огъст, продуцентите Дон Хан и Алисън Абът (която продуцира също „Кошмари преди Коледа" и „Булка-труп").
„Страшното" е водещ мотив във филмите на Бъртън, елемент, който отразява вътрешния свят, поражда асоциативно декодиране, извиква спомени, и винаги омагьосва.
Именно страхът е и мотивът на Disney през 1984-та година, когато „Frankenweenie" е спрян от излъчване, заклеймен като твърде ужасяващ за деца. Филмът представлява пародия, но същевременно отдава чест на филма „Франкенщайн" (1931 г.) - екранизация по едноименната повест на Мери Шели от 1818 г. Франкенщайн или Модерният Прометей (различен от чудовището Франкенщайн, с което погрешно е свързван героят на Шели) е готическа повест, смятана за един от най-ранните примери за научна фантастика. Днес, години по-късно, Disney са осъзнали своята грешка с първия „Frankenweenie" и предоставят абсолютна свобода на талантливия режисьор, сигурни в успеха на неговата бъдеща творба.
Подходът на Тим Бъртън е винаги новаторски, режисурата разгръща филмите постепенно, чрез натрупване на страх, който същевременно може да забавлява („Beetlejuice"), да се окаже плашещ само външно („Булка-труп") или да изгради така необходимата призрачна атмосфера („Слийпи Холоу").
Страстта на Бъртън към страха датира още от детството му, когато бъдещият режисьор прекарва безброй часове в гледане на ниско-бюджетни филми на ужасите. Той приема страха като интересен, завладяващ, дори пречистващ: „Израстнах, гледайки неща като „The Brain that Wouldn't Die". Човек с откъсната ръка и кръв, оплискала всичко наоколо, са неща, които никога не са ми въздействали негативно. Когато тези работи не са вкоренени към реалността, действат по-скоро като катарзис".
Страхът в анимационната миниатюра „Vincent", например, е страх от тъмното. Най-тъмното място, от което трябва да ни е страх е всъщност нашето подсъзнание със сенки, безподобни същества и неописуеми видения, които не могат да имат еквивалент в реалния свят.
В култовия „Кошмари преди Коледа" страхът е вменен благодарение на вида на героите, плод на странното въображение на Бъртън. Те са страшни, грозни, озъбени и въпреки това печелят симпатиите на зрителя.
Страхът в анимационната притча „Булка-труп" през цялото време е налице и макар да го виждаме в големите изцъклени типажи с малки зеници, в синьо-сивата гама, в бетонените декори с дървета без листа и прави като електрически стълбове стволове, той много скоро започва да ни забавлява чрез пеещите скелети, забавния червей, който живее в главата на булката, обаятелния живот на мъртъвците.
Какъв страх ни очаква в най-новия филм на Тим Бъртън - „Frankenweenie", можем само да гадаем. Едно е сигурно - той ще бъде дамгосан с печата на Бъртън. А това не предполага безразличие.
0 гласа