Филмовият плакат в много отношения е доста млада и преходна форма на изкуството в сравнение с другите изразни средства. Това се дължи главно на дилемата какво точно е плакатът: маркетинг продукт или изкуство? Днес изглежда, че плакатът на филма като изразно средство е загубил много от творческата и артистична част от своето предназначение. Отчасти защото повечето от плакатите сякаш следват един и същ шаблон, включващ преекспонирана картина на лицето на актьора и прости, но натрапливи цветове на заден план. Долуизброените плакати са не само арт творби, но на всичкото отгоре отдават почит на класически произведения на изкуството и най-вече на техните създатели. Те също така показват как комбинацията от реклама и артистизъм може да обслужи по перфектен начин качествата на филма.
За цветнокожи момичета - Пийт Мондриан
Филмът е посветен на цветнокожите жени и затова изглежда подходящо плакатът да се позовава на картина, която празнува цветовете. В крайна сметка, той се справя отлично в задачата си да е маркетингов продукт, като в същото време запазва артистична и творческа атмосфера на художественото произведение.
Райски дни - Едуард Хопър
Предполага се, че картината на Хопър също е била вдъхновение и за други филми, като един от тях е класиката на Алфред Хичкок „Психо“. „Къщата при железниците“ наистина прилича на къщата на Норман Бейтс, както прилича и на къщата на плаката от шедьовъра на Малик „Райски дни“.
Семейното събиране на Мадеа - Анди Уорхол
По отношение на впечатленията, които оставят в нас принтовете на Мерилин, трябва да е ясно, че тяхната стилистика се вписва доста добре в тази колоритна комедия, която не се взима прекалено сериозно. Така че макар и да са имали най-изтънчени мисли за употребата на творбите на Уорхол, създателите на филма са приложили референцията към известните произведения като успешен маркетингов трик.
Писък– Едвард Мунк
Картината е икона на съвременното изобразително изкуство, затова не е чудно, че хората създали филма „Писък“ използват изображението от картината и го превръщат във фокус на плаката. Ясно е, че тази препратка работи и дори добавя модерен смисъл на важното и експресивно послание на великия Мунк. Падането – Салвадор Дали
Сюрреалистичната вселена, в която се намирате, докато гледате „Падането“, дава много асоциации за това, което се случва, когато се наслаждаваме на творбите на легендарния Салвадор Дали. Плакатът по никакъв начин не е изключение от цялостното преживяване.
Заклинателят - Рене Магрит
Виждайки плаката за първи път и не знаейки за какво става дума във филма, позиционирането на високия, тъмен и анонимен човек под мъждивата светлина на уличната лампа е изключително провокиращо. Той изглежда мистичен и опасен, но ние все още искаме да разберем повече. С този доста оригинален маркетингов подход, се комбинира загадъчността на картината и неясния статус на героя от плаката на филма, като така сме зарибени да го гледаме, за да разберем повече за историята…
Полунощ в Париж – Винсент ван Гог
Сюжетът на филма следва известни художници през различни епохи в историята и затова е много уместно да се използва в плаката директното позоваване на някое от големите произведения на изкуството. Освен това, главният герой е доста объркан и тотално зашеметен парижката красота, а и от собственото си въображение, което прави плаката още по-адекватен на фабулата. Да не забравяме, че Винсент ван Гог не е един от образите във филма, което прави референцията към картината му в плаката интересна, макар и в същото време да е нелогична.
Мълчанието на агнетата - Филип Халсман и Салвадор Дали
Заглавието на картината е “In Voluptas Mors”, което може да се преведе буквално като: „В удоволствието има смърт“. По този начин се подчертава символиката на връзката между смъртта и секса и това е пряка препратка към тематиката и психопатичните алегории в този легендарен трилър-хорър филм.
Извънземното - Микеланджело Буонароти
Има няколко неща, които правят този плакат така успешен. Едно от тях е интензивното използване на модерните за 80-те тъмно сини цветове, които привличат окото. Има и обикновен едноцветен фон, и прост, но интригуващ мотив - сплотеност, дължаща се на срещата на ръцете. И накрая, разбира се, много разпознаваема препратка към велико произведение от историята на изкуството…
.jpg)
