Дали въобще филмите трябва да имат продължения? Ако питате Холивуд, отговорът е, че задължително трябва да има такива. В такъв случай, искаме добри, смислени, взаимосвързани трилогии (или повече), които да ни дадат осезаемо доказателство, че епичният обхват на историята изисква три филма. Междувременно, продуцентите пък просто искат те да са икономически ефективни, масово продаваеми брандове, с които да изградят вечно рестартируеми продукти. Рядко една трилогия може да е вълнуваща за публиката и в същото време конвертируема за продуцентите. Не всеки филм се превръща във „Властелинът на пръстените“ или „Междузвездни войни“. Най-интересното е, че има филми, които са части от малко популярни трилогии, за които вие е малко вероятно да знаете. Ето някои от тях…
Нещото (Трилогия за апокалипсиса)
Препълнени със спойлери трактати са написани и разпространени в интернет за „Нещото“, „Принцът на мрака“ и “В бездната на лудостта”. До голяма степен филмите са свързани тематично и трябва да се разглеждат заедно. Тези култови филми на ужасите задават повече въпроси за темата на злото, отколкото всъщност могат да отговарят. Как изглежда чистото зло? Може ли да бъде убито? Ще го разпознаем ли, когато ни гледа в лицето? Ами ако просто не сме достатъчно добри или достатъчно силни, за да се противопоставим на многобройните му изкушения? И, в крайна сметка, до лудост ли ще стигнат душите, които се противопоставят на злото?
Шон от мъртвите (и продълженията на тази комедия)
Трите комедии, които всъщност изграждат тази трилогия започват като шега за лечение на махмурлук - със сладолед "Корнето"/популярна италианска марка/. И затова „карнето“ е неофициалното заглавие на поредицата. Саймън Пег и Ник Фрост са звездите в тези забавни, и по някакъв начин специфично свързани филми. „Шон от мъртвите“ се превръща от апокалиптичен филм на тема зомбита, изяждащи месото на хората, във филм за разпадането на едно за приятелство. „Горещи палки“ пък е екшън комедия за няколко полицая от малка общинска полиция в английска провинция. „Краят на света“ е филм за разходка из пъбовете, докато извънземни роботи нападат земята. Секс игри
Телевизионният сериал „Секс игри" беше заснет, след това изоставен от продуцентите и накрая бе повторно редактиран с вмъкнато солидно съдържание, предназначено за пълнолетни. На всичкото отгоре се превръща и в кино филм - " Секс игри 2“. Разбира се, че това е шокиращо лош филм. А „Секс игри 3“ всъщност си е направо нискобюджетен филм, повтаря сюжета на първата част, като са извадени всички интересни неща, които правят тази история римейк на „Опасни връзки“ интересна.
Професия блондинка
В ретроспекция тази трилогия не би трябвало да е толкова успешна колкото е. През юли 2001 г., когато излиза филма, Рийз Уидърпсун се превърна в архетип на момичето кифла, която търси своето заслужено място в света и тук-таме казва по нещо умно. Успехът на филма роди продълженията му. „Професия блондинка 2“ запази главната си актриса. Но не и всички останали интересни и забавни моменти от първата част. А пък последната част беше филм директно излязъл на DVD с оригиналното заглавие „Професия блондинки“. Той претопля същите повтарящи се блондински вицове в училищна среда. Няма я харизмата на Уидърспуун, нито забавната концепция, която да ни разсее с неангажиращо съдържание . Филмът е досадна и напразна имитация на оригинала.
Десперадо (Трилогия Мексико)
Трилогиите, поради тяхната скъпа протекционна стойност, обикновено изискват подкрепата на големите студия в Холивуд. Мексиканската трилогия на Робърт Родригес е изключение. Още от трейлъра на "Ел Мариячи", първият филм от поредицата, става ясно, че едно голямо студио се опитва твърде вяло да ни убеди в предаността си към продуцирането на независими филми.
Когато във вторият филм "Десперадо" се появи Антонио Бандерас, поредицата стигна своя комерсиален връх. “Имало едно време в Мексико,” последният филм в трилогията, е известен с това, че е заснет само за седем седмици. И е по-скоро забавен експеримент, отколкото добре обмислен филм.
