- А когато сняг забръска, що ще чиниш ти зимъска? - Мене срам не срам, детска книжка ще издам.
Пародиийни стихчета за писатели-халтураджии
Със сигурност сняг не е забръскал в банковата сметка на Дж. К. Ролинг, но тя следва правилото да се отделят специални грижи за кокошката, която снася златни яйца. Още повече, че желязото е горещо, а опитните ковачи на налице. В това няма нищо лошо или порочно, тъй като става дума за 10-те милиарда долара, които Хари Потър вече внесе в касите на Уорнър с осемте си филма. Формулата се запазва, магията сработва, но този път се използват други изходни суровини.
Едва ли зрителят ще се изненада, когато установи, че от „Фантастични животни“ се разнася аромата на вселената на Хари Потър. Не може да бъде и другояче, тъй като сценарният екип включва Дж. К. Роулинг, а режисьор на филма е Дейвид Йейтс, автор на четири филма с приключенията на юношата с дебели рогови рамки, размахващ клечка със сериозен вид.
Историята ни пренася в Ню Йорк от 1926 година, малко преди финансовия крах, по време на сухия режим. Британският магьосник-зоолог Нют (Еди Редмейн) преминава митницата със своя странен кафяв куфар и се оказва в полезрението на тайната агентка Тина (Кетрин Уотърстън) от Министерството на магията, което бди за спазването на реда и недопускането на чуждестранни магьосници на територията на страната. При малка неразбория в една банка, симпатичният пекар-сладкар Джейкъб (Дан Фоглър) случайно разменя куфара си с този на несръчния, рахитичен и свенлив европеец. Разбрал за станалото, Нют решава да поправи недоразумението, но междувременно менажерията от странни животни, намираща се в багажа му се оказва на свобода в мегаполиса. Британският магьосник хуква по следите на няколко уникални животински екземпляра, които предизвикват масова паника и едромащабни разрушения. На помощ му се притичва Тина, която рискува кариерата си без да се двоуми. Започва преследване, в което се преплитат амбициите на местни магьосници, алчни за власт и ламтящи за отмъщение.
„Фантастични животни“ е упражнение по изобретателност и въображение. Още от зората си, киното обича магиите и вълшебствата – нека си спомним петминутните филмчета на Жорж Мелиес и неговите лунни чудовища. Ограниченията, отпаднали с пикселизацията на изображението са истински гъдел за кинотворците и филмът на Дейвид Йейтс може да се разглежда като документ за нивото на техническите възможности в края на 2016. Зрителят не може да не се удиви на движещите се реклами и илюстрации във вестниците, на реализма в пресъздаването на животните или зрелищните преследванията по улиците на Ню Йорк.
Но „Фантастични животни“ е много повече от техническо постижение. Силата на филма се крие в съчетаването на абсурдността на фантасмагориите със сериозен коментар и поглед към нашето съвремие. Разказът за приключенията на Нют и Тина е изпълнен с актуален политически контекст. Темите около имигрантството, ксенофобията и законите са всеприсъстващи в разказа и не е трудно да се открие метафоричното послание за толерантост по отношение на аутсайдерите. (Нека си припомним, че и Хари Потър беше аутсайдер).
„Фантастични животни“ е предназначен да заеме празното място, оставено в сърцата на феновете на Хари Потър след затварянето на последната глава на този франчайз. Филмът си проправя място до „Мъже в черно“ и има реални шансове да се нареди и до „Междузвездни войни“. Не е безпочвено да се твърди, че се е задала нова серия фантастични приключения с фантастични герои, които обещават фантастични боксофиси и фантастично преживяване на зрителите.
