"В безкрайността на всеки цикъл съществуват безкраен брой светове. Вечно е само онова, което ни харесва." - Робърт Шекли
Точно две десетилетия след създаването на емблематичния "Петият елемент", Люк Бесон се завръща ударно с невероятния проект "Валериан и градът на хилядите планети". С неговия характерен подход, изпълнен с високотехнологични кадри, майсторство и огромен мащаб на продукцията, Бесон представи и ексклузивния първи трейлър на дългоочакваната лента, чиято премиера се очаква през лятото на 2017 година.
Още от началния кадър, режисьорът ни поставя в центъра на един научнофантастичен спектакъл, който въвлича зрителя в реалност, чието проявление преминава отвъд границата на реалността. Същевременно действието се развива толкова осезаемо около героите, че преминава върху страничния наблюдател, като по този начин го поставя директно в центъра на действието. Непрестанно променящите се картини, наситени с интензитет на действието, засилват усещането, че всъщност вместо обикновен зрител, се превръщаш в част от самата фабула, тръпнейки в очакване какво ще се случи, когато вече си на ръба.
Операторският подход увива почти всеки кадър около личността, като така създава своеобразен вихър, който не позволява да се откъснеш от ставащото нито за миг. Щрихите и линиите, са противопоставени така, че да се поставят в зависимост от играта на натрупаните ефекти, като по този начин регламентират измислената реалност в настоящия момент. По този начин се създава усещане за тържество над мрачното зло, чието олицетворение намираме в противоположността на отрицателните персонификации, чието външно проявление отговаря цялостно алтер егото им.
Всичко това не преминава единствено в концентрация на действие - противодействие, характерно за този жанр филми, леката нотка на романтика, възникнала между двамата главни герои, не заема централно място в трейлъра, но по всичко личи, че борбата за оцеляване не е единственото свързващо звено между Кара Делевин и Дейн ДеХаан. Очакваме многопластово развитие на един традиционен, но сравнително непознат за широката публика сценарий, направен по комикса „Валериан и Лорелайн” на писателя Пиер Кристин и художника Жан-Клод Мезиер. Така-както само Люк Бесон може да го направи.
Основна хронология на проекта МКС
1960-70: Възложено е на екипи на НАСА да изследват възможността за изпращане на космическа станция в околоземна орбита.
1975: Астронавтът Томас Стафърд и космонавтът Алексис Леонов се срещат, когато американският космически екипаж на Аполо скачва капсулата на Съветския съюз в околоземната орбита. Осъществено е първото съветско-американско ръкостискане в космическото пространство.
1983: Пуска се проектът за космическата станция „Фрийдъм“, с подкрепата на Роналд Рейгън
1985: Европейската космическа агенция, Канадската космическа агенция и Японската заявяват участието си в проекта за Международна космическа станция (МКС).
1993: Заради финансови проблеми, плановете за МКС са забавени. Официалното име на проекта е „Алфа“. РОКОСМОС (руската държавна космическа агенция) съобщава, че ще бъде главен защитник на програмата. Така плановете стигат до компромис, в който са включени две секции, едната американска, зругата руска.
1998: Започва монтажът на станцията. 16 нации са включени в събитието (11 европейски страни, Канада, Бразилия, Япония, САЩ и Русия). Първия компонент изстрелян в орбита е Заря, следват от обединена единица, която осигурява възможност за скачване на шест допълнителни модула. 2001: Името „Алфа“ официално е променено в полза на Международна Космическа Станция (МКС), след като руснаците излизат с аргумента, че „Алфа“ е погрешно, тъй като първата станция, изстреляна в околоземна орбита е „Мир“.
2009: Новаторски животоподдържащи системи на борда на МКС, дават възможност на шест човека да живеят перманентно на станцията.
2013: Станцията се състои от тринайсет модула.
2017: МКС е завършена и функционира цялостно: дължината й е 108 м, широчина 74, тежи 400 метрични тона, 900 м3. Европейската совалка „Хермес“, изоставен проект през 1995 год., е възстановен. Тя трябва да достави модула „Колумб“, компонент от космическата лаборатория на станцията.
Aприл 12, 2019: НАСА, РОКОСМОС и ЕКА съобщават политика на „отворени врати“, за всяка държава, която иска да скачи свой модул на МКС. Няколко държави проявяват интерес и заявяват участие. Поставя се началото на нова космическа раса.
Септември 18, 2019: След продължителни преговори, два китайски модула, „Тиангонг 3“ и „Шензу – 14“ се скачват със станцията. Капитна Вуанг Ху ръководи екипа от учени – химици, физици и биолози.
Февруари 26, 2020: Индийски съд „Рамаяна 1“, доставя 40-метров модул – „Брахма 2“. Екипът от учени е предвождан от капитан Аджай Пател. Март 31, 2021: Совалката „Салах ал-Дин 1“ и нейният 100 –метров модул „Ал Хакам 2“, изстреляни от коалицията на Близкия Изток и Северна Африка, се скачват с МКС. Той е под командването на капитан Хаким Келади и има екипаж от 15 учени. Октомври 13, 2025:Пристига „Иул Риао 1“, заедно с 50-метров модул – „Маго 3“, изстрелян от КАКИ (Корейска Асоциация за Космически Проучвания). Под командването на капитан Куан Юнг има 10 души екипаж от учени.
Май 23, 2026: Сблъсъкът с модули от всеки континент на Земята, НАСА предприема разширение на модула си „Симбиоза“, който се простира на повече от 100 м дължина и притежава над 150 дока.
Септември 21, 2027: Пристига совалката „Аликанто 3“, заедно със своя 110- меторв модул, „Орфей 1“, изпратен от коалицията на Латинска Америка, под лидерството на Бразилската Космическа Агенция. Капитан Жоел Рибейро ръководи екипажа от 40 души.
Ноември 29, 2027: „Поасифик Прайд 5“ и 50-метровият модул „Итърнити Айлънд“ се скачват. Те са изпратени от Океанските нации, предвождани от Австралийската Научна и Индустриална Изследователска Организация (АНИИО). Тя е под командването на капитан Артис Рейнолд и има 20 члена екипаж.
Февруари 5, 2029: Пристига „Мандела 1“, заедно с 50-метровия модул „Спрингбок Тъч“. Те са под егидата на страните от Централна и Южна Африка, представлявани от Южноафриканската Космическа Агенция (ЮКА). Капитан Мат Смит ръководи екипаж от 23 учени.
2029: Всяка страна на Земята сега има свои представители на МКС.
2035: Ирландецът Шелдън Фарнсуърт, носител на Нобелова награда за физика 2026 година, изобретява гравитационна турбина, която генерира гравитация на Станцията. НАСА купува лиценза за 15 млрд. долара. В същото време НАСА установява база на Марс, където петима учени ще живеят в продължение на година.
Декември 18, 2037: Завършено е инсталирането на гравитационните турбини. Базовата гравитация позволява на учени и астронавти да работят по-ефикасно. Работата по конструкцията отнема почти 2 години и 800 работници. Октомври 11, 2043: Присъствието на много учени от различни страни води до създаването на Световен Научен Съвет (СНС), който наблюдава дейността между различните звена на станцията. МКС става символ на мир и разбирателство за населението на Земята.
2045: С признаването на международния характер на БКС, ООН създава агенция, ООН Спейс на станцията, чието официално име Алфа.
2047: Създадена е медийна секция, чиято цел е да промотира мирния образ на Алфа на Земята, където конфликтите са константа. Двояка цел е да бъдат въвлечени повече учени, чиито публикации да покажат на света, че независимо от раса и цвят на кожата, хората могат да работят в сътрудничество.
2050: ООН Спейс приемат препоръките на медиите и позволяват на туристи посещение на борда на станцията. „Кайн 1“ е първият частен модул, запазен за туризъм, който е с дължина 150 м и може да превози 100 човека едновременно.
2051: Във връзка с нарастналия брой на цивилните, е създадено първото полицейско звено.
2054: Земната популация е достигнала 9 млрд. и Алфа е единствената надежда на Човечеството за откриване на нови обитаеми планети. СНС изстрелва „Еней“ – програма за изследване на Космоса. Огромен „кораб“ – модул акостира на МКС. С дължина над 500 м, „Вавилон“ ще даде възможност да бъде построен космически кораб, за проучване на Открития Космос.
2056: Конструирани са дузина кораби – откриватели. По-късно някои от тях ще бъдат превърнати в туристически кораби за първите цивилни посетители на Луната.
2060: Построява се нов сателит за комуникации, „Омега“. Проектът е ръководен от Емет Фринк, американец – изобретател, който развива нови теории за емисиите на вълните. Целта на Омета е да изпраща сигнали в открития Космос, за да подпомогне откритието на нови планети, а също така да установи дали има други форми на живот във Вселената.
2068: „Омега“ е завършен, с капацитет за изпращане на сигнали 50 пъти по-мощни от всичко, изпращано досега в Космоса. Години наред „Омега“ не засича нищо и изглежда, че Човечеството е само. Проектът е смятан за провал от учените.
2069: Три нови туристически модула – Хилтън Спейс, Клуб Мед Дискавъри и Артемида, акостират на МКС.
11юли, 2070: ООн Спейс заявява, че английският ще е официален език на Алфа.
2083: Проектът „Откриватели“ е изоставен в полза на „Пътешественици“. Построен е отряд от 20 „Пътешественика“. Експедициите стигат много по-далече в Галактиката. Новите кораби дават възможност за първи масови експедиции до Марс.
2084: Под командването на Грегър Апостолоф, „Пътешественик 3“ (известен като „Водно конче“) се приземява на Марс, заедно с 500 цивилни, за да колонизират Червената планета.
2086: Под командването на капитан Стан Уедън, заедно с неговия екипаж от 12 учени, „Пътешественик 12“ (известен като „Балбоа“), се приземява на Европа – една от луните на Юпитер. Скоро е завършен обитаем комплекс на луната, определен като „благоприятен“.
2087: „Пътешественик 17“ (известен като „Конфуций“) се приземява на Титан, една от луните на Сатурн. Капитан Зоу Кагава командва екип от 12 учени. Скоро е конструиран обитаем комплекс.
2099: „Омега“ установява контакт с извънземни видове, но отнема 4 месеца на двете страни да установят двустранна комуникация на взаимно разбираем език, който им позволява да разменят първи думи.
2015: Ранните телекомуникации между Алфа и извънземните видове започват.
2131: Първите извънземни кораби се установяват в орбита около планетата. Изпратени са емисари на Алфа.
2135: Осъществява се скачване на първия извънземен кораб с Алфа.
Народът Кортан Дахук
Наименование на вида: Кортан Дахук
Средна височина: 210 cм
Средно тегло: 100 кг
Продължителност на живота: 200 години
Разстояние на планетата Ках – Онар от Земята: 5,000 светлинни години
Естествено местообитание: Атмосфера, подобна на земната
Категория: Близка до човека, средна височина 2 м 10
Характер: Пацифистичен, номади, с усет към изкуствата
Геном: Приблизително 27 хил. последователности
Пристигане на Алфа: 2135
Модул: Аазед-Дахук
Кортан Дахук са хуманоидни извънземни от планетата Кас-онар, интергалактически рай с три слънца, чиито лъчи осигуряват 80 % от енергията на видовете, чрез процеси, близки до фотосинтезата при растенията. Трите слънца на Кас-онар са също така свързани с цветните ветрове на планетата, които създават впечатляващи залези, които създават страхопочитание в Кортан Дахук. В резултат, видовете са станали изключително чувствителни към изкуството и обществото е организирано около търсене на хармония и красота.
Кортан Дахук престават с всякаква дейност по време на залез. Семействата се събират на безкрайните плажове на планетата и пеят в темпото на цветните пориви. Закърмени от ранна възраст с чудесата на природата, младите Кортан Дахук мечтаят да изследват Вселената, в търсене на други култури и нови арт форми, на които да се възхищават.
Тяхното търсене на красота, е направило видовете едни от най-добрите пътешественици в Галактиката. Пътешествията осигуряват смисъла на живота на младите Кортан Дахук. Част от причините са заложени в търсенето на културния артефакт от тяхната античност, наречен Аазед. Това е прозрачен камък, който отваря „прозорец към цялата Вселена само в точка“, съгласно древна легенда.
Мистичната древна реликва позволява на Кортан Дахук да откриват „издишащи дупки“ (междугалактически преки пътища от един до друг ъгъл на Вселената). Незнайно как, обаче един ден Аазед е изгубен. Това се е случило, когато Кортан-Дахук са започнали да съставят карти, с цел да запазят познанието, което Аазед им е помогнал да получат. Въпреки удивителните качества на картите на народа им, едни от най-точните във Вселената, пропуските в тяхната колективна памет водят до изгубването на някои „издишащи дупки“ завинаги.
Кортан Дахук са също така известни със своята чувствителност към музика и звуци. Те изобретяват „звукови скулптури“ с различни цели в съзнанието си, като дистанцирана комуникация, лечение и пътуване в Космоса. Красотата на звуковите скулптури се основава на практиката им, тясно свързана с музикалността им. Кортан Дахук се интересуват от това, което произвежда звука, също така, както от това, от което е произведен самият звук.
Тази характерна черта е отразена в тяхното общество: организирани като племе, Кортан Дахук избират своите водачи съгласно широтата на звуковия им спектър и красотата на техните звукови скулптури. Те вярват, че всички живи или материални същества във Вселената притежават характерен звук, който разкрива тяхната душа. Кортан Дахук се възхищават на хората, защото очевидно, човешките звуковите скулптури на човешките същества са любопитно „привлекателни“.
По този начин Кортан Дахук стават първите извънземни, които установяват контакт с човешката раса. Техният опит в срещи с други видове и мъдростта им, заедно с мирното им поведение ги прави изключително приемливи. По тази причина те стават първите велики посланици на Алфа. Голям брой видове се установяват на Алфа, благодарение на това.
Въпреки тяхната освободена, пацифистична и мирна философия на живот Кортан Дахук са решителни, с крепка телесна обвивка. Кожата им е твърда като кевлар и притежават мощна имунна система. Тяхната устойчивост е перфектно адаптирана за пътешествия. Тя им осигурява оцеляване в множество атмосфери и случайни срещи с други видове. Въпреки техните физически способности, те не са подготвени за битки, затова често им се налага да използват бодигардове (най-вече Хексаторианци).
Валериан
Валериан (известен и като Валентин Туейн) е човек, роден на Алфа през 2715 от Зак и Сара Туейн. Той прекарва ранното си детство на населеният само с хора „Фрийдъм стар“ модул, където неговата майка е административен асистент на Аксимас Мартинс. Той е представител на хората в Съвета на старейшините. Баща му често отсъства, заради работата му с тайните служби. Малкото момче има проблем с личната свобода. Единствен син на майка си, тя не се отделя от него нито за минута през свободното си време.
Но, когато е на 6 години, инцидент променя живота на младия Валентин завинаги. На 19 февруари 2721, докато е на визита с Аксимас Мартинс в Гоара, родната планета на Булан- Батор, лидер на агресивната опозиция, на Алфа 2, Сара Туейн е убита при бомбена експлозия в дипломатическия кораб. Бащата не може да отглежда сина си и той е изпратен на Земята, по-специално в Южна Франция, за да бъде отгледан от баба си.
Скоро след като пристига в Марсилия, Валентин се нанася в нейния тесен, неудобен апартамент, в мултикултурен квартал с ужасна репутация. Смарагдената зона е място, където живеят много извънземни, дошли на Земята в търсене на работа. Валентин скоро създава приятелства с много от децата им и така си спечелва прякора, станал производен за новото му име Валериан. Скоро той става известен като един от най-дивите и умни членове на бандата си, като често се озовава в неприятни ситуации и битки.
Валериан обича своята баба Агата, която въпреки преклонната си възраст , се опитва да даде нужната грижа на подрастващото момче. Той, обаче расте с нарастващо чувство за осиротяване и вижда баща си само два пъти годишно, когато той идва да остави пари на сина си. Визитите му са източник на радост за малкото момче, което се опитва да избяга от проблеми с правосъдието. Така то кандидатства в елитно военно училище за кадети, известно като „Академия Минерва“. Той успява да вземе изпитите и е приет.
Но точно, когато си мисли, че е открил пътя в живота си, Валериан прави ужасно разкритие – неговият баща никога не е бил шпионин. В противоречие на това, в което винаги е каран да вярва, се оказва, че баща му не е идвал да му остави пари, а напротив, да заеме от Агата. Бабата е принудена да признае това, когато момчето я моли за помощ. В реалността Зак Туейн е и винаги е бил дребен артист и мошеник, който се издържа с измами и пропилява всичко на хазарт.
В резултат на това, той редовно се прибира вкъщи, за да вземе от своята майка пари, за да плати дълговете си. Валериан никога няма да прости на баща си предателството. Той развива изключително силно чувство на ненавист към двуличността и създава свое лично чувство за правосъдие. Така младият човек окончателно погребва Валентин Туейн, за да стане Валериан завинаги.
Дните прекарани в Академията са най-щастливите в живота на Валериан. Много от неговите приятели също учат там. Въпреки някои проблеми с поведението и откровено бунтарския му характер, младият мъж е отличник с висок успех. Той рядко слуша указанията на учителите си, но има шесто чувство за тактика и е невероятен воин. Той се дипломира като първенец, но му е отказан висок ранг, като наказание за поведението му.
Валериан скъсва с детството и прекарва година, работейки за военен инженер, на име Прек Тор. Извънземният му дава изключителни познания за военна стратегия. Той е менторът, който момчето въздига над всички други. Това, заедно с неговия чист природен талант, най-накрая го окуражава да учи с желание.
На своя 21 рожден ден, младият мъж взима участие в първата си експедиция до земната колония PEX31, където отрядът му има заповед за усмиряване на бунтове между групировките на човешките заселници, предявящи претенции за териториални права на планетата. Отрядът му е причакан в засада от бунтовниците и всички войници са заловени.
Благодарение на наученото от Прек Тор, Валериан успява да избяга от плен и да освободи сам всичките си бойни другари. Той дори извиква подкрепления, като най-накрая намира мирно разрешение на конфликта.
Издигнат като герой, младият кадет е повишен незабавно като член на галактическите военовъздушни сили, прескачайки задължителната служба на Земята. В същото време, биологичният му баща се опитва да се свърже с него, за да изкара пари от известността на сина си. Отговорът е окончателно скъсване с контактите с биологичния му родител.
Времето, прекарано в галактическите военовъздушни сили е комплицирано от положителните постижения на Валериан и отявленото му неподчинение. Това причинява смъртта на обичаната му баба през 2736, когато Валериан започва да предприема по-дипломатично отношение към висшестоящите. За да отдаде почит на жената, която го е отгледала и му е помогнала да стане това, което е, той се зарича да се опита да постигне колкото се може повече в живота.
С подкрепата на стария си приятел Прек Тор, той полага огромни усилия да следва заповедите на висшестоящите буквално. Поведението и работата му са безупречни. Тогава Валериан моли за пост в елита на най-елитната армия на хората, пространствено-темпоралната бригада. Само на 22, след дълги дебати той е приет. Младият мъж скоро доказва, че може да бъде един от най-ефективните елементи в цялата бригада, но се оказва, че не може да задържи партньор за повече от няколко седмици.
Всичко това се променя, когато е изпратен по работа заедно с Лорелин. Впечатлен от интелекта и физическите способности на младата жена, Валериан най-накрая намира жената, която перфектно приляга на неговите собствени възможности. Скоро двамата формират едно от най-ефективните звена в цялата пространствено-темпоралната бригада. Те завършват 27 мисии, само за две години, със 100 процента успеваемост.
